Сандра Браун - Обичай ме

— Изобщо не бива да се плашиш от възмездието на братята ми — изкрещя Сейдж. — Някой ден ще те убия със собствените си ръце.

Изрекла заплахата си, тя широко отвори вратата, прескочи двете стъпала и се втурна напред в тъмнината. Беше изминала четвърт миля пеша, когато пикапът му я настигна и спря до нея.

— Качвай се — викна й той през отворения прозорец.

— Върви по дяволите!

— Какво ще правим сега? Ще си разменяме обиди ли? Престани да се държиш като хлапачка и се качвай. Започва да ръми.

Тя рязко се закова на мястото си и се обърна да го погледне.

— Ще вървя пеша. Готова съм да извървя сто мили в далеч по-пороен дъжд, само и само да се избавя от необходимостта да пътувам с теб.

— И какви обяснения ще дадеш на семейството си, когато се явиш за вечеря с няколко часа закъснение? — Тя замълча, за да помисли върху думите му. Харлан побърза да се възползва от преимуществото си. — Готова ли си да им кажеш какво те е забавило?

Тя яростно го изгледа в сгъстяващия се мрак. Той отклони очи от нея и погледът му се зарея към хоризонта. Обхваналото го съжаление беше повече от очевидно. Когато отново я погледна, в очите му нямаше и следа от присъщата му арогантност.

— Поемам цялата отговорност за това, че днес предприех нещо, от което трябваше да се въздържа, Сейдж. Извинявам се, задето се осмелих да те докосна дори. Случилото се в обора на Коледа трябваше да ми послужи за урок. Но — гласът му бе тих и ласкав — и ти трябва да поемеш част от вината за случилото се след първата ни целувка и за всичко, което можеше да се случи, ако не бях спрял.

Сейдж, припомняйки си колко страстно и необуздано бе извивала тяло под неговото, трябваше да си признае, пред себе си поне, че той имаше право, макар че по-скоро бе готова да си отхапе езика, но да не му го каже. Поведението й в този момент само допълнително подчертаваше силното й разочарование и яда от прекъснатото удоволствие. Това беше просто немислимо! А и освен това, Чейс го бе помолил да я заведе у дома. Ако не го направеше, близките й щяха да започнат да задават въпроси.

Със скована походка тя заобиколи пикапа, отвори вратата и се качи. Стъклото на прозореца още не бе сменено и на мястото му все още имаше парче картон. Тъй като през него не се виждаше нищо, тя се обърна напред и с каменно изражение се загледа през предното стъкло.

Почувствала сълзите, които напираха в очите й, Сейдж премигна няколко пъти, опитвайки се да ги прогони, защото не искаше Харлан да ги забележи. Предпочиташе да мисли за нея като за разглезено малко момиченце, а не като за жена, доведена до отчаяние поради силната си, но несподелена страст, която изпитваше към него.

А тя наистина го желаеше.

И ако през последните няколко дни не бе съвсем честна към околните, в този момент трябваше да се опита да бъде честна поне към самата себе си. Колкото и отчайваща да бе тази мисъл, тя трябваше да си признае, че го желае.

Каквато и да бе магията и очарованието, които той излъчваше, Сейдж знаеше, че никога до този момент не бе попадала на такъв мъж. Отпуснатата му каубойска походка, стройното тяло, проницателните сини очи, разрошената руса коса, атмосферата на загадъчност, която го обгръщаше, непоносимата му арогантност я бяха накарали да го желае по начин, по който не бе желала никой друг мъж.

Държеше се като невинно девойче, обхванато от агонията и мъките на първата си любов. Нейните приятелки често въздишаха по двамата й братя, а тя винаги се бе отнасяла с презрение към глупостта им. Винаги бе смятала, че е под достойнството й да отговаря по този начин на авансите на някакъв си мъж, да се изпотява и разтреперва цялата всеки път, когато той я погледне.

Но Харлан не приличаше на другите мъже. Той притежаваше някаква скрита сила. Не само я целуваше — той сякаш покоряваше и обладаваше устата й. Целувките на Травис така и не успяха да я накарат да се забрави от удоволствие. Прегръдките му никога не я накараха напълно да изгуби ума си.

Харлан въздействаше не само върху страстите и желанията й, предизвикваше в душата й не само физически ответ към ласките и привлекателната му мъжественост. Той бе достигнал до чувствата й, докоснал бе тънките струни на съчувствието и състраданието. Очевидно бе претърпял доста лишения в детството си. Разказът му за това как бе завършил средното училище я развълнува дълбоко и тя усети, че много й се иска по някакъв начин да компенсира всички преживени от него несгоди и лишения.

Искаше й се да компенсира и собствените си неуспехи и разочарования. Копнееше за ласките му, за пламенните му целувки. Думите му, че иска да покрие с целувки тялото й, бяха просто скандални, но тя цялата се разтрепери само при спомена за нежните ласки на устните му върху кожата й.