Сандра Браун - Обичай ме

— Ами, Лори смята, че ще е по-добре, ако… ами, ако аз ви го кажа.

— По дяволите, Пат — обади се Лъки. — За последен път изглеждаше така притеснен, когато ни информира, че официално съм обвинен в умишлен палеж.

Всички се разсмяха. Всички, с изключение на Пат. Всъщност, той изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне. Прокара пръст по вътрешната страна на яката си, опитвайки се да я поразхлаби.

— Не, този път не става дума за нищо такова. Сега … ами… вижте какво… ние, аз и Лори искам да кажа, ами…

Лори стана от стола си и се изправи до него. После обгърна с ръка кръста му.

— Това, което Пат се опитва да ви каже, а все не успява, е, че той ме помоли да се омъжа за него и аз приех.

— Ако вие нямате нищо против — намеси се Пат.

— Да имаме нещо против? — Лъки пръв скочи от мястото си. — Аз изпитвам истинско облекчение. Вече бях започнал да се притеснявам, че ако не се ожениш за нея скоро, сигурно ще й излезе име на лека и неморална жена.

— Джеймс Лоурънс!

Упреците на майка му заглъхнаха в голямата му, мечешка прегръдка. Чейс бързо го избута встрани и също я прегърна. Девон и Марси целуваха зачервените бузи на Пат и бършеха щастливите сълзи, бликнали от очите им. Харлан също се включи в поздравленията. Сърдечно потупа Пат по ръката и без никакво смущение прегърна Лори.

Сейдж бавно се изправи и се приближи към двойката възрастни, които гледаха като замаяни и се смееха като деца. Никой не би могъл да се усъмни в чувствата им или да им завиди за любовта им.

Сейдж прегърна първо Пат.

— Толкова се радвам, че най-накрая официално ще станеш член на семейството ни. Ние всички сме малко смахнати. Сигурен ли си, че знаеш в какво се въвличаш?

— Дяволски съм сигурен — каза той и с обич подръпна един кичур от косата й.

Когато Сейдж се обърна към Лори, по-възрастната жена напрегнато се вгледа в лицето на дъщеря си.

— Зная, че за теб това не е най-подходящия момент за подобна новина, Сейдж.

— Това е най-подходящият момент за теб и Пат. А това е най-важното. Та той чака този ден от години.

— Ти си знаела?

— Че как иначе? — възкликна Сейдж. — Да не си мислиш, че си отгледала банда тъпаци? Никой от нас не е глупав. Никой, с изключение на Лъки.

— Чух те — изкрещя той, опитвайки се да надвика плачещата Лорин.

Сейдж сдържано прегърна майка си, здраво стиснала очите си, опитвайки се да задържи парещите сълзи. За нищо на света не би им позволила да разберат, че в този момент я бяха лишили от още една сигурна опора. Чудеше се какво ли още я очаква. И кога ли щеше да дойде последният удар, онзи, който щеше да я потопи в най-черно и безнадеждно отчаяние.

Сватбата се състоя две седмици по-късно, макар че снахите на Лори недоволстваха, че срокът е твърде кратък, за да се подготвят добре за церемонията.

— Оставете ги на мира — бе им казал Чейс в отговор на протестите им. Лъки се бе съгласил с него. — Ако съдя по вида му, Пат сякаш всеки момент ще експлодира.

Въпреки шегата, която си бе позволил да изрече веднага щом те им съобщиха решението си, Лъки, както и останалите от семейството, знаеха, че майка им никога не би легнала с някой мъж, независимо колко много го обича, преди да се е омъжила за него.

— Лори, Пат, днес сте поканили близки и приятели, за да станат свидели на брачната ви церемония и да отпразнуват този щастлив миг заедно с вас.

Пасторът познаваше булката и младоженеца от години. Изглеждаше толкова доволен от този брак, колкото и останалите гости, изпълнили първите няколко редици в църквата.

Сейдж, която бе шаферка на майка си, се опитваше да се съсредоточи върху думите на пастора, но очите й непрекъснато надничаха над рамото на Пат и се взираха в мъжа, седнал на втория ред.

Харлан също не следеше церемонията. Наблюдаваше Сейдж. Всеки път когато тя се обърнеше настрана, той приковаваше поглед в нея. Напоследък очите му сякаш я преследваха навсякъде, дори и в сънищата й.

Те вече не злорадстваха, не я провокираха със самодоволното си изражение. Напрегнатият му израз, обаче, който се бе появил отскоро, я притесняваше още повече. Сейдж се боеше, че Харлан вижда твърде много, разбира неща, които тя не би искала той да узнае.

През изминалите две седмици тя го бе избягвала всячески. Заедно с Марси и Девон бе посветила цялото си време на приготовленията за сватбата.

Харлан прекарваше повечето от времето си в склада, потънал в работа върху прототипа, и дори предсватбената треска не можа да го откъсне от заниманията му. Отслабна, изглеждаше изпит и изтощен. В началото Сейдж си помисли, че това бе просто плод на въображението й, но след това чу Лори да го хока, че се преуморява, не си почива достатъчно и не се храни добре.