Сандра Браун - Обичай ме

Бръчките около устата му изглеждаха по-дълбоки в този момент, но въпреки това той беше изключително красив. Косата му бе сресана — как да е. Беше облечен официално. Носеше ботуши, но те бяха излъскани до блясък. Тъмният му панталон беше изгладен и макар че вместо сако бе облякъл спортно яке, предвид тържествеността на случая, си бе сложил и вратовръзка. Ризата му беше колосана и изглеждаше изключително бяла на фона на загорялото му лице.

По време на кратката церемония, против волята си, Сейдж отново и отново обръщаше поглед към искрящите му сини очи. Магнетичната им сила я караше да се чувства неловко и да се поти от неудобство в скъпата си рокля от ангорска вълна. Подплънките на осеяните с мъниста рамене й придаваха обем в рамената и подчертаваха стройното й тяло, а твърдата, колосана яка, бе изключително елегантна и красива.

Сейдж знаеше, че изглежда добре. Но последното нещо, което искаше в този момент, бе да изглежда добре пред Харлан. По-скоро би умряла, отколкото да го накара да си помисли, че се опитва да го впечатли. Откровеният начин, по който я наблюдаваше обаче, подсказваше, че той харесва не само роклята, но и това, което беше под нея.

— Можеш да целунеш булката, Пат. — Очите на Сейдж се изпълниха със сълзи, докато гледаше грамадния, широкоплещест шериф, който с издайнически блеснали очи взе Лори в прегръдките си и я целуна. Сейдж си припомни колко много бе страдала майка й по време на продължителното боледуване и последвалата смърт на баща й. Лори заслужаваше това щастие. Тя очевидно разцъфваше под ласките и любовта на Пат. Зачервена от вълнение, Лори се обърна и погледна гостите.

Сейдж имаше задължения като домакиня в къщата и затова двете с Девон си тръгнаха от църквата веднага щом това стана възможно. Бяха украсили къщата с цветя, зеленина и свещи и предварително бяха приготвили всичката храна, с изключение на сватбената торта.

Гостите ги обсипаха с комплименти. Къщата кънтеше от смях и сърдечни и искрени разговори Денят бе изпълнен с много щастие и радост.

За Сейдж, обаче, празникът мина като в мъгла и тя с благодарност посрещаше всяка нова задача. Задълженията й на домакиня отвличаха мислите й от Харлан, запълваха времето й, ангажираха я изцяло.

Преди още да осъзнае колко време бе изминало, всички се събраха на предната веранда, за да изпратят младоженците. Лори се приближи към всяко едно от децата си и го прегърна, а след това ги привлече и тримата в една обща прегръдка. Очите й плуваха в сълзи, докато се сбогуваше с тях.

— Обичам ви толкова много! Благодаря ви, че сте такива чудесни деца. Благодаря ви, че се радвате на щастието ми.

— По-добре я отведи бързо, Пат — заядливо се обади Чейс. — Май започва да се разколебава.

Сред вълна от смях и пожелания, Пат придружи булката до колата й — не можеха да вземат патрулната кола за медения си месец — и отпътуваха под дъжд от ориз.

Гостите започнаха да се разотиват, докато най-накрая останаха само членовете на семейството. Двете бебета вече спяха на горния етаж, а мъжете се включиха, за да помогнат в почистването.

Когато приключиха с работата, всички се събраха около кухненската маса, за да хапнат по слип сандвич.

— Човек изобщо не може да се наяде с торта и сандвичи с пържен хляб — отбеляза Чейс, докато трупаше шунка и швейцарско сирене върху филия ръжен хляб.

— Може би трябваше да приготвим сандвичи и за Лори и Пат — додаде Девон. — Те ядоха по-малко от всеки друг, а им предстои твърде дълго шофиране.

Плановете им бяха да отидат в планините на Ню Мексико, където по високите места имаше сняг. Нямаха никакво намерение да карат ски — искаха просто да се порадват на собствената си компания и на красивата гледка, откриваща се през прозореца на шикозната им, уютна квартира.

— Шегуваш ли се? — изкиска се Лъки. — Те може би вече отдавна са спрели да прекарат нощта само на десет мили от тук. Обзалагам се, че Пат не е стигнал по-далеч от първия изпречил се на пътя му мотел.

— Доколкото разбирам, вие двамата не си падате много по романтиката — отбеляза Марси и заядливо погледна Лъки и Девон.

Лъки се пресегна и силно стисна рамото на жена си.

— Дяволски си права, Марси.

Девон бе известна с това, че никога не оставаше на друг последната дума. Без да се притеснява от останалите, тя обви ръце около врата на Лъки и го целуна дълго и продължително. Когато най-накрая се отдръпна от него, той едва успя да си поеме въздух.

— Обичам сватбите. Те винаги действат на жените дяволски възбуждащо.