Сандра Браун - Обичай ме

Докато стискаше ръката й по този начин, Сейдж така или иначе не можеше да си тръгне. Не че тя нямаше да се опита да се освободи… ако наистина го желаеше. Въпреки здравия си разум, обаче, искаше да чуе онова, което очевидно не му даваше мира.

— Добре. Печелиш — сухо изрече тя. — Кое е това толкова важно нещо, което трябва да чуя на всяка цена?

— Ти беше девствена, Сейдж.

— Зная това по-добре от теб.

— А аз непрекъснато се питам дали взимаш противозачатъчни хапчета.

Сейдж шумно пое въздух. Когато отвори уста, за да му отговори, тя установи, че временно с онемяла. Отрицателно поклати глава.

Той свали шапката си и се плесна с нея по бедрото.

— О, Боже!

— Е, не се притеснявай, господин Бойд. — жлъчно изрече тя. — Ако възникне проблем, аз сама ще се погрижа за него. Освобождавам те от всякаква отговорност.

— Знаеш ли какво, госпожице Сейдж. — Той бавно произнасяше думите през стиснатите си зъби. — Не те моля за опрощение. Искам само да знам пред какво точно сме изправени. За какво, по дяволите, си мислеше, когато легна с мъж, който не взима никакви предпазни мерки? Защо поне ти не се опита да се предпазиш? Ами че аз бих могъл да ти лепна и някоя болест.

Тя се олюля и се подпря на хълбока на жребеца.

— Успокой се, няма такава опасност. — Гласът му малко поомекна. — Винаги съм взимал всички необходими предпазни мерки. Но както сигурно и сама си спомняш, аз нямах никакви дрехи и джобове по себе си, когато връхлетя като хала в спалнята ми.

Тя усети, че се изчервява при спомена за красивото му голо тяло.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? — попита го с дрезгав глас.

— Не. Не, по дяволите! — Той я пусна и пъхна и двете си ръце в задните джобове на дънките си. Няколко мига остана загледан в тъмнината пред себе си, а после отново я погледна.

Когато заговори, от устата му излезе облак пара.

— Не исках да ти се случи нищо лошо, Сейдж. Трябва да ми повярваш. Идеше ми да си пръсна главата, когато разбрах, че си девствена. Но когато го разбрах, вече бе прекалено късно да направя каквото и да е. Просто не можех да се спра. — Прикова очи в нейните. Сейдж бързо отклони поглед. Гласът му беше малко по-нисък, когато продължи. — Имах намерение да… ами, да го извадя. Нали разбираш?

Тя шумно преглътна и се загледа в яката на ризата му.

— Но ти беше… Всичко беше… По дяволите, не е необходимо да ти го обяснявам. — Той шумно изпусна насъбралия се в гърдите му въздух и изруга. — Ти мръдна леко, скъпа, и аз бях загубен.

Приглушените му думи й припомниха чувствата, които я връхлетяха, когато това се случи. Гласът му и настойчивостта, с която говореше, съживиха позатихналите й страсти. Зави й се свят и тя инстинктивно протегна ръце, търсейки опора.

Той я сграбчи за раменете и я придърпа към себе си, а после плътно я обгърна с ръцете си. Заговори отново, със заровено в косата й лица.

— Кажи ми, че си добре. Успокой ме, Сейдж.

— Добре съм. Честно. Всичко е наред.

— Нараних ли те?

— Не.

— Закълни се!

— Кълна се.

— Не бих могъл да живея с мисълта, че съм ти причинил болка. Но ти се чувстваш добре, Сейдж, нали? Изпита ли изобщо някакво удоволствие… тогава!

Тя мълчаливо кимна, опряла глава на гърдите му.

— Малко?

— Ами, да — срамежливо промърмори тя.

— Това означава ли по-вече от малко? — Тя отново кимна.

Измърморвайки едно „О, Сейдж“, той хвана кичур от косата й и дръпна главата й назад. Разтворените му устни потърсиха нейните. В студения нощен въздух устата му й се стори още по-топла, по-влажна, по-мека. Целуваха се жадно и ненаситно. Най-накрая той се отдръпна назад и притисна главата й към разтворената яка на ризата си и тя с наслада вдъхна аромата на чистата му кожа и долови силните удари на сърцето му.

— Чуй ме, зная, че все още не знаеш дали си бременна или не. Може би дори не си й помисляла за това с цялата тая суматоха около сватбата…

Наистина не беше. Бе толкова зашеметена от случилото се, че мозъкът й сякаш се бе оказал неспособен да мисли за каквото и да било друго, дори и за последиците от постъпката й.

— Това, което искам да кажа, е — продължи той, — че искам веднага да разбера, ако пропуснеш месечния си цикъл. Искам да постъпя по най-почтения начин, Сейдж. Ще се оженя за теб.

Топлината на тялото му, сигурността, която изпитваше в прегръдките му, тихият му глас, бяха предизвикали измамно спокойствие в душата й. Грубата реалност сякаш бе смекчена от ласките му, от страстната целувка, от дъха, който галеше косата й.