Сандра Браун - Пламъци

— Тук съм се родил — каза спокойно Кий. — Това е моят дом. Или поне беше едно време. Вече не съм ли желан в него?

— Разбира се, че си, Кий — отвърна припряно Джейнълин. — Мамо, какво предпочиташ, бекон или наденица?

— Все едно. — Джоди махна раздразнено с ръка, като че отпъждаше досадна муха. Запали нова цигара и попита Кий: — Къде се губи толкова време?

— Напоследък бях в Саудитска Арабия. — Той отпи от кафето си и разказа на Джоди онова, което по-рано бе споделил с Джейнълин, без да споменава, че се е завърнал по нейна молба. — Извършвах чартърни превози на техническите екипи до един горящ петролен кладенец и обратно. Сегиз-тогиз карах провизии и оборудване, имах и няколко спешни медицински случая. Но понеже той беше пред закриване и не се очертаваше друг договор, просто реших да прескоча за малко. Сигурно не е за вярване, но Идън Пас взе да ми липсва. Цяла година не съм си идвал, откак беше погребението на Кларк.

Отпи глътка кафе. Минаха няколко секунди, преди да се усети, че Джейнълин го зяпа втренчено като нощно зверче, заслепено от светлината на автомобилни фарове и че Джоди се е намръщила.

Той бавно остави чашата в чинийката.

— Какво има?

— Нищо — побърза да отговори Джейнълин. — Искаш ли още кафе?

— Да, но сам ще се обслужа. Май беконът ще изгори. — Тиганът пушеше.

Кий отиде на един крак до плота и си наля допълнително. Изпитваше нужда от болкоуспокояващо, но беше оставил таблетките горе в банята. Напук на докторските указания, бе изпил две наведнъж с чашка уиски преди лягане. Така успя да изкара нощта.

Сега болката отново се обаждаше. Жалко, че не прояви съобразителност и не измъкна от килерчето бутилката с бренди, което Джейнълин използваше за сладкиши, за да си капне малко в кафето. Но с това само би дал повод на Джоди пак да го заяде. За момента ще трябва да се примири с пулсиращата болка в лявата половина на тялото си и с неприятното усещане в десния глезен.

Въпреки юначното пренебрежение, което бе проявил към раните си, той неволно потрепери, докато куцукаше към мястото си.

— Няма ли да ни кажеш как се подреди така? — попита Джоди.

— Не.

— Не обичам да ме държат в неведение.

— Повярвай ми, по-добре да не знаеш.

— Не се и съмнявам — подхвърли кисело тя. — Просто не искам да науча грозните факти от устата на друг.

— Не се тревожи. Не те засяга.

— Ще започне да ме засяга, когато из града се разчуе, че още от първата вечер си се озовал в болницата.

— Не съм бил в болницата. Отидох до клиниката на док Патън и заварих там една докторка, хубава като картинка — каза той широко ухилен. — Тя ме превърза.

Джейнълин изтърва металната бъркалка, която изтрака върху капака на печката. Отначало Кий си помисли, че от тигана с бекона е пръснала гореща мазнина и й е изгорила ръката. Но после забеляза суровото, неумолимо изражение върху лицето на Джоди и разбра, че е бясна. Доста често го бе виждал, за да сбърка.

— Какво има? Какво сте ме зяпнали, сякаш съм припикал нечий гроб?

— Точно това си направил. — Думите на Джоди прозвучаха с тихо, ядно съскане. — Току-що се изпика върху гроба на брат си.

— Какви ги дрънкаш?

— Кий…

— Докторката — продължи Джоди, като прекъсна разярена Джейнълин и удари с юмрук по масата: — Не забеляза ли името й?

Кий се замисли. Не беше чак толкова тежко ранен, та да не забележи някои характерни особености — например изразителните й светлокафяви очи, примамливо разрошената коса и дългите, стройни крака. Дори бе обърнал внимание с какъв цвят са лакирани ноктите на краката й и какъв парфюм употребява. Спомняше си тези интимни подробности, но не знаеше името й. Какво ги засягаше Джоди и Джейнълин? Освен ако не изпитваха предубеждение към всички жени от медицинското поприще, само заради една.

При тази мисъл нещо го загложди под лъжичката. Господи, не може да бъде!

— Как й е името?

Джоди не сваляше от него смразяващия си поглед. Той се обърна към Джейнълин за отговор. Тя нервно извиваше с ръце една кърпа за съдове, по всяка чертичка на лицето й бе изписано страдание.

— Професионално се подвизава като Лара Малори — прошепна тя. — по мъж се казва…

— Лара Портър — довърши Кий с тих, унил глас.

Джейнълин кимна.

— Боже господи! — Притисна юмруци към очите си и мислено си представи жената, която бе срещнал предишната нощ. Тя никак не приличаше на мацето от снимките, изложени във всички сензационни издания. Нито едно от пъргавите й движения или непресторени жестове не се връзваше с образа, който си бе изградил за Лара Портър, жената, довела до падението на брат му, жената, която, според догадките на някои политически прогнозатори, бе променила хода на американската история.