Сандра Браун - Пламъци

— Не, благодаря — отвърна през смях Лара.

— Не ви се сърдя. Знаех си аз, че цялото проклето котило ще се изтърси на моята глава. — Тя си изми ръцете в мивката. — Я по-добре да ида да проверя в книгата колко са се записали за посещение.

И двете знаеха, че книгата е почти празна. Незаетите часове бяха повече от заетите. От шест месеца беше в Идън Пас, а все още нямаше достатъчно пациенти. Ако не разчиташе на спестяванията си, отдавна да бе затворила клиниката.

Професионалните несполуки й тежаха повече от финансовите. Тя беше добър лекар. И искаше да практикува медицина, макар че не бе задължително да избере точно Идън Пас за тази цел.

Просто Идън Пас бе избран вместо нея.

Мястото й бе поднесено като подарък в най-неочаквания момент, въпреки че улесняваше плана й, който кроеше от известно време. Бе търсила убедителен повод да се обърне към Кий Такет. И когато се появи възможност да се изпречи на пътя му, тя веднага се възползва от нея. Даваше си сметка, че щеше да й коства сериозни усилия да бъде единственият лекар по обща медицина в затънтеното градче.

Знаеше също, че за местните хорица, свикнали с док Патън и малкия му тесен кабинет в клиниката, щеше да е още по-трудно. Сама си беше извоювала дипломите, окачени по стените. Медицинските справочници по лавиците, и те бяха нейни. Но кабинетът още носеше следите от мъжкото присъствие на предишния обитател. Щом можеше да си го позволи, смяташе да пребоядиса тъмната ламперия и да смени кафявите кожени мебели с нещо по-ярко и модерно.

Тези евентуални промени щяха да бъдат само козметични. Далеч по-бавно и мъчително щеше да промени мисленето на хората. Д-р Стюарт Патън бе работил като домашен лекар в Идън Пас повече от четирийсет години и за целия този период, до пенсионирането си, не се беше сдобил с нито един враг. Откакто бе поела практиката му, на Лара често й задаваха въпроса: „Къде е док?“ със същата подозрителна интонация, с която Кий Такет я бе попитал предишната нощ, сякаш тя бе изместила стария доктор за собствена облага.

На д-р Лара Малори й предстоеше да извърви дълъг път, докато успее да спечели безграничното доверие, което хората от Идън Пас бяха хранили към док Патън. Беше наясно, че никога няма да се радва на същата топла привързаност от страна на пациентите, за разлика от док Патън, защото тя бе падналата жена, повлякла Кларк Такет. Всички в родния му град я смятаха за такава. Затова пристигането й ги беше изненадало. Лара се самозалъгваше, че щом се съвземат от първоначалния шок и разберат, че е кадърен лекар, ще забравят скандала.

За съжаление, бе подценила потресаващото влияние на Джоди Такет върху местното население. Макар че никога не се бяха сблъсквали лице в лице, майката на Кларк пресичаше всичките й опити за професионално утвърждаване.

Един следобед, в пристъп на отчаяние, тя бе повдигнала въпроса пред Нанси.

— Предполагам, че за никого не е тайна, защо хората в Идън Пас са готови да пропътуват двайсет мили до съседния град, за да идат на лекар.

— Естествено — отвърна Нанси. — Нали Джоди Такет се е зарекла да отмъсти на всеки, който припари до този кабинет, та ако ще да умира.

— Заради Кларк ли?

— Хмм. Няма човек в града, дето да не знае историята ви с Кларк до най-пикантните подробности, почти я бяха забравили, когато Кларк почина. След няколко месеца вие се появихте. Джоди побесня и си нарочи да ви прокуди.

— Тогава защо искаш да работиш при мен?

Нанси си пое дълбоко дъх.

— Баща ми е бил сондьор в „Такет Ойл & Газ“ цели двайсет и пет години. Още по времето, когато Кларк старши е въртял бизнеса. — Тя замълча. — Нали знаете, че Кларк — вашият Кларк де, е трето поколение Кларк Такет? Дядо му беше Кларк старши, а баща му — Кларк младши.

— Да. Казвал ми е.

— Добре, та така — продължи Нанси, — в един от кладенците стана злополука и баща ми загина в нея.

— Такетови поеха ли отговорност за случилото се?

— Направиха каквото следва по закон и си умиха ръцете. Мама си получи парите от застраховката. Но никой от тях не дойде на погребението. Никой не се обади даже. Бяха поръчали огромен букет хризантеми в цветарския магазин и го изпратиха в църквата, но никой от тях не сметна за нужно да зачете майка ми с присъствието си. Бях още дете, но и тогава, както и сега, мисля, че постъпиха адски гадно. Вярно е, че смъртта на баща ми не разбълника нито един варел от скапания им петрол, но той беше съвестен и всеотдаен работник. Оттогава нямам високо мнение за Такетови, особено за Джоди.