Сандра Браун - Пламъци

Нанси въведе следващия пациент — сприхаво тригодишно момче с болки в ушите и трийсет и девет градусова температура. Лара тъкмо изслушваше подробностите около протичането на заболяването от омаломощената му майка, когато долови някаква врява откъм приемната в предната част на къщата. Остави ревящото дете в ръцете на майка му, извини се и излезе в коридора.

— Нанси, какво става? — извика тя.

През свързващата врата не нахълта Нанси, а Кий Такет. Патериците не му попречиха да се устреми светкавично към нея. Очевидно беше бесен.

Макар че той се спря едва на педя от нея, Лара не се помръдна от мястото си.

— Вашият час е чак следобед, господин Такет.

Майката беше последвала Лара в коридора и стоеше зад нея. Детето вече ревеше с пълно гърло. Нанси се бе приближила зад Кий с войнствен вид, готова да се притече на помощ на Лара. Тя и Кий бяха притиснати между двете, но само Лара се чувстваше като в капан.

— Защо не ми казахте снощи коя сте?

Без да обръща внимание на въпроса му, тя отвърна:

— Както виждате, тази сутрин съм много заета. Чакат ме пациенти. Ако има нещо, което бихте искали да обсъдите с мен, моля, запишете си час при сестрата.

— Имам, и още как. — по слепоочието му се стичаха капчици пот. Лицето му бе побеляло като платно. И двете бяха признаци на болка.

— Мисля, че трябва да седнете, господин Такет. В момента се намирате в болестно състояние и съвсем не сте годен да…

— Я зарежете тия докторски дивотии — изкрещя той. — Защо не ми казахте снощи, че вие сте курвата, съсипала живота на брат ми?

Грозните думи я блъснаха право в лицето. Зави й се свят, пое си дълбоко дъх и го задържа, подът и стените на коридора сякаш опасно се наклониха. Тя протегна ръка и се подпря на ламперията.

Нанси си проправи път с лакът покрай Кий.

— Вижте какво, господин Такет, не е редно да нахълтвате така в лекарски кабинет и да вдигате толкова гюрултия.

— На драго сърце бих си побъбрил с теб, Нанси, за добрите стари времена, но съм дошъл да видя докторката. — последното изрече почти хулно.

Лара бе успяла да се овладее. Тя посочи на Нанси майката и ревящото дете.

— Моля те, погрижи се за госпожа Адамс и Стиви. Аз ще ги поема веднага, щом се освободя.

Нанси я послуша с неохота, метна заплашителен взор на Кий, избута жената и детето обратно в кабинета и плътно затвори вратата след себе си.

Лара заобиколи Кий и се обърна към любопитните пациенти, които се бяха струпали на вратата и зяпаха към коридора.

— Моля ви, седнете си по местата — каза тя с възможно най-спокоен тон. — получи се известно объркване в графика ни. Както виждате, господин Такет е пострадал и се нуждае от незабавна медицинска помощ, но бързо ще се погрижим за него и ще го отпратим.

— Хич не се и надявай.

Пациентите чуха репликата му и я изгледаха разколебани.

— Ще ви обърна внимание, щом свърша с него — увери ги тя, после се обърна към Кий и каза: — Ще ви приема в личния си кабинет.

В момента, в който затвори вратата, даде воля на гнева си:

— Как смеете да ми говорите така пред цяла опашка от пациенти! Трябва да поискам да ви арестуват.

— Сцената можеше да бъде избегната — рече той, посочвайки с глава към коридора, — ако снощи ми бяхте казали коя сте.

— Не сте ме питали за името, пък и аз научих вашето миг, преди да си тръгнете.

— Сега вече го знаете.

— Да, знам го и въобще не се учудвам, че сте от Такетови. Арогантността е ваша семейна черта.

— В случая не става дума за Такетови, а за вас. Какво, по дяволите, търсите в нашия град?

— Вашия град? Странно твърдение за човек, който почти не живее тук. Кларк ми каза, че рядко се свъртате в Идън Пас. На какво дължим честта за това посещение?

Той пристъпи застрашително към нея.

— Вече ви предупредих да зарежете глупостите. Не съм дошъл да си чеша езика с вас, докторке, така че не се опитвайте да ме отклонявате от въпроса.

— Който е?

— Какво, по дяволите, търсите тук! — изкрещя той.

Вратата внезапно се отвори и Нанси надникна вътре.

— Д-р Малори? Имате ли нужда от… съдействие?

Той не трепна, с нищо не даде вид, че я е чул или е забелязал прекъсването. Подсъзнателно Лара се бе подготвила за този сблъсък и не беше особено изненадана от гневната му поява. Разкриването на картите изглеждаше неизбежно и тя реши по-бързо да приключи с това задължение.

Обърна очи към сестрата.

— Не, благодаря ти, Нанси. Опитай се да успокояваш пациентите, докато дойда. — после зърна разяреното лице на Кий и добави: — Аз пък ще се постарая да обуздая бясната ярост на господин Такет.