Сандра Браун - Предизвикателството

Тя отрече тази теория с поклащане на глава:

— Не съм съгласна с него, но може би и аз съм те научила на нещо.

— И какво е то?

— Че всеки от нас трябва да дава най-доброто от себе си. Ако постъпваме така, успяваме, независимо от крайния резултат.

— Да, разбрах това. Но трябва да ми обещаеш, че няма да ми се караш, ако изпадна в лошо настроение след загубен мач.

Тя го целуна:

— Просто ще трябва да измисля начини да те развеселявам, нали така?

Той наклони глава и в очите му проблесна игриво пламъче.

— Знаеш ли, в известен смисъл ревнувах тази вечер, когато на излизане от партито бяхме заобиколени от онези фотографи. Искаха да направят снимки както на мен, така и на теб. Би ли желала да се върнеш някога към кариерата на модел?

— Може би, но само ако това не пречи на теб и на децата.

На устните му се изписа лукавата усмивка, която толкова й харесваше. Той повдигна вежди:

— Децата?

— Имаш ли нещо против?

— Не, по дяволите! Винаги съм искал да понапълня тази къща с дечурлига.

— Чудесно, защото ми се иска да започнем веднага!

Той се засмя и я прегърна.

— Господи, наистина си невероятна! — Гордо огледа лицето й. — Ще ми се да те видя в действие, пред камерата или на подиума, под светлините на прожекторите.

— Най-напред ще трябва да поотслабна малко.

— Да поотслабнеш? И без това си само кожа и кости!

— Не съм достатъчно слаба, за да се кача на подиума. Но сега, когато се научих да харесвам печеното месо и картофите, не съм сигурна, че ще успея да се върна към диетата от марули и вода.

— Само недей да губиш тези — каза той и повдигна глава, за да целуне гърдите й. — Идеални са.

Тя простена, докато Трент я целуваше, намествайки тялото си, за да я изпълни с топлината си.

— Това е прекрасно — въздъхна той.

— Кое?

— Този тихичък звук, който издаваш всеки път, когато те обладавам. Искам да го чувам поне веднъж на ден до края на живота си.

— Значи имаш намерение да останеш с мен?

— Предполагам, че да.

— Казваш го, сякаш правиш голяма саможертва.

— Ами всъщност май малко те съжалявам.

— Така ли?

— Да. — Той изстена от удоволствие, когато тя раздвижи бедрата си. — Ако не се оженя за теб, може да си останеш стара мома.

— Защо? — попита Рейна с тиха въздишка, когато той проникна още по-дълбоко в нея.

— Защото, мое грозно патенце, предните ти зъби са криви.

После я целуна и се понесоха във вихъра на страстта.

© 1986 Сандра Браун

© 1999 Илияна Гарабедян, превод от английски

Sandra Brown

The Rana Look, 1986

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Сандра Браун. Предизвикателството

Оформление на корицата: Борис Стоилов

ИК „Хермес“, 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13601]

Последна редакция: 2010-03-07 19:05:50