Сандра Браун - Предизвикателството

Сърцето му се разтуптя лудо и това го накара да се почувства виновен. Къде беше Ейна?

Нещо в очите на жената го накара да я погледне отново. Тя все още се взираше в него. В отговор той кимна. Устните й се разтвориха в колеблива усмивка. Тогава забеляза, че предните й зъби са малко криви, но това изобщо не накърняваше…

Рейна почувства мига, в който Трент я позна. Видя как прозрението се разля по лицето му като мастило върху лист хартия. Изумлението скоро бе заменено от удоволствие. Той дори се опита да си пробие път и пристъпи към нея. За миг я изпълни истинско блаженство, преди по лицето му да се изпише изражението, от което се бе страхувала.

Широката му усмивка изчезна за миг. Топлината в очите му бе заменена от студен блясък. Дори и стойката му се промени. Целият се скова, сякаш застана мирно.

Видя го как ядосано се завърта на пети и си запроправя път през тълпата. Другите гости на партито, в пълно неведение за драмата, която се разиграваше сред тях, продължаваха да пият, да похапват и да се забавляват.

— Хей, не разбирам — каза Том, когато Рейна последва Трент. — Какво му е? Какво става?

— По-късно ще ти обясним всичко, Том.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не. Благодаря ти все пак, но трябва да поговорим насаме — отвърна тя през рамо.

Този поглед назад бе достатъчен да изгуби Трент от очи. Винаги й се бе струвал много висок, но в сравнение с повечето от съотборниците си, бе направо дребен. Мъжете наоколо й заприличаха на огромни секвои, докато се опитваше да се промъкне между тях. Непрекъснато се озърташе в напразен опит да види Трент.

Забеляза го да излиза през остъклените врати в другия край на залата и понечи да се промуши през тълпата помежду им. Задачата й бе затруднена от факта, че точно тогава оркестърът реши да изпълни химна на отбора. Опиянени от шампанското и от очакванията за предстоящия сезон, гостите станаха доста шумни.

Най-накрая успя да се промъкне през танцуващите хора и излезе навън в задушната вечер. Слезе по стъпалата към покрития с тухли вътрешен двор, където имаше разкошен басейн. Без да се стеснява, влюбена двойка се прегръщаше на един шезлонг.

Трент крачеше гневно от другата страна на басейна, като яростно дърпаше възела на вратовръзката си.

— Трент, почакай!

Той или не я чу, или не обърна внимание на вика й. Боеше се, че бе второто и се затича след него. Движенията й бяха затруднени от високите токчета и тясната й пола. Тя захвърли обувките си и запретна роклята си над коленете.

Тухлите бяха топли, но докато следваше Трент през поляната към изкуственото езерце, усети колко мокра и хладна е тревата. На обраслия с папрат бряг се издигаше бяла беседка, украсена с дърворезба.

Именно там успя да настигне Трент. Той тъкмо бе свалил блейзъра си и се канеше да го захвърли върху един плетен стол. Вратовръзката му висеше разхлабена около врата, а ризата му бе разкопчана почти до кръста. Внушителният му гръден кош се повдигаше учестено от ярост.

В мига, в който тя пристъпи в беседката, той се нахвърли върху й:

— Дойде да видиш дали ми растат ушите?

Озадачена от въпроса му, тя поклати глава. Едва сега усети, че плаче. Сълзите се стичаха по бузите й.

— Какво? Какво имаш предвид?

— Изкара ме магаре. Предполагам, че си дошла да видиш дали мога да рева.

— Не е вярно, Трент.

Той войнствено подпря ръце на хълбоците си.

— Не е ли? А за какво тогава? Бъди така любезна поне да ми кажеш защо ме направи на глупак?

— Не съм искала да те правя на глупак. Ти ме преследваше, а не аз теб. Не си ли спомняш?

Той погледна към пръста, който тя размахваше под носа му. Не му приличаше на онзи, който толкова често бе виждал, изцапан с боя. Очите, които се взираха в неговите в мрака, бяха прекрасни. И също толкова непознати. В миг гневът му се превърна в недоумение.

— Коя, по дяволите, си ти?

— Казвам се Рейна.

— Знам това — раздразнено каза той. — Не съм някакъв задръстен глупак, макар че ти очевидно ме смяташ за такъв. Чета списания. Движа се по магистралата, за бога. — Махна ядосано с ръка. — Кой би могъл да не забележи полуголата ти фигура върху рекламните табла край пътя? Гледам телевизия и глупавите предавания, в които се обсъждат наистина важни неща, като дължината на подгъва например, докато половината свят гладува.

— О — засегна се тя, — предполагам, че футболът е от много по-голямо значение за световния ред.

За миг той покри лицето си с ръце, като се опитваше да удържи гнева си.