Сандра Браун - Предизвикателството

Не очакваше отговор. Не го и получи. Сюзън се завъртя на пети и излезе навън.

— Е, идваш ли или не?

— Аз…

— Говори малко по-високо, скъпа. Обаждам се от съблекалнята, а тук е шумно като на пазар. Ще дойдеш ли на партито? Аз съм единственият в отбора, който си няма дама. Момчетата никога няма да престанат да ми се подиграват за това. Ти не би позволила подобно нещо, нали?

След посещението на Сюзън Рейна непрекъснато мислеше как да постъпи на този ден. Ето че моментът бе дошъл, а тя все още не бе решила какво да прави. Отборът се бе върнал в Хюстън късно предната вечер. И тъй като треньорът бе насрочил тренировка рано сутринта, Трент не бе успял да отскочи до Галвстоун и да я види. Партито започваше след няколко часа. Той имаше пълното право да настоява да разбере дали тя ще отиде или не.

Рейна се бе измъчвала часове наред, размишлявайки над проблема. Срещата със Сюзън, макар и болезнена, все пак бе довела до нещо. Майка й несъзнателно бе повдигнала някои много важни въпроси, които накараха Рейна да се замисли сериозно за любовта си към Трент. Както и за неговата към нея. Беше й се заклел в любов, преди да замине от Галвстоун, и многократно й казваше колко я обича, когато се обаждаше по телефона. Чувствата му не бяха охладнели по време на раздялата им. Рейна не бе очаквала, че ще го види отново, но Трент очевидно я смяташе за част от живота си.

Всичко се свеждаше до следното: дали той я обичаше заради това, което е, или онова, което не е? Щеше ли да обича Рейна така, както обичаше Ейна? Тя не можеше да се преструва вечно. В това поне бе сигурна. Бе толкова Рейна, колкото и Ейна. Грозните, размъкнати дрехи на Ейна бяха само маска, също както и бляскавите тоалети и гримът на Рейна.

Да обичаш означаваше да приемаш другия. Трент или я обичаше, или не. Това бе сурово изпитание за любовта им, но трябваше да преминат през него. Иначе не биха имали никакво бъдеще заедно.

На нея също не й бе лесно и тя съвсем не бе сигурна, че ще успее да го понесе.

— Да, ще бъда там — тихо каза тя.

— Чудесно! Ще изпратя шофьор с лимузина да те доведе.

— Недей! Да не си полудял?

— Луд съм от любов. И не отговарям за действията си, щом те видя.

Той дори не подозираше за иронията в думите си.

Набързо си казаха довиждане. Рейна отиде в банята като в транс. Взирайки се в огледалото, свали бавно синкавите си очила и ги счупи, като ги удари в ръба на ваната, за да не би да се разколебае в решението си. После изхвърли парчетата в коша. Хвана косата си и я върза на опашка.

Едва тогава отвори шкафчето над мивката и извади гримовете си.

Изглеждаше фантастично.

Роклята бе специално ушита за рекламата на един парфюм. Беше бяла и изключително провокираща. Когато прерови куфарите, изпратени от майка й, избра именно нея, защото бе една от любимите й и идеално подхождаше на стила на Рейна.

Заради наедрялата си фигура бе поотпуснала малко страничните шевове, но коприната все още очертаваше всяка извивка на тялото й така, сякаш я милваше. Деколтето, което изцяло откриваше едното й рамо, бе обсипано с мъниста. Не носеше други бижута освен покритите с камъчета обици, които блестяха на ушите й.

Сама бе подрязала връхчетата на косата си и й бе сложила балсам. След като престоя час и половина с ролки на главата, тя ги свали и енергично разреса косата си. Когато отметна глава назад, разкошни къдрици обрамчиха лицето й и се разпиляха по раменете й.

Ноктите й бяха все така къси, но си бе направила маникюр и бе сложила лак с коралов цвят, който подхождаше на червилото й.

Кожата на лицето й блестеше след маската, която си бе направила. Матовият й оттенък бе подсилен от слънчевия загар. Не бе забравила как се слага грим. Той бе ненатрапчив, но с поразителен ефект. Сресаната й назад коса откриваше изящните й скули.

Екзотичното й лице напомняше за езическа жрица. От него струеше неприкрит сексапил. Камерите го обожаваха.

Лимузината плавно спря пред имението Ривър Оукс, където се провеждаше тържеството. Шофьорът побърза да й отвори вратата. Рейна взе малката си бяла чантичка, покрита с изкуствени диаманти, и прие протегнатата й ръка.

— Благодаря — тихо каза тя.

— Удоволствието е изцяло мое, госпожице Рамзи. Приятна вечер.

Бе топла и уханна лятна привечер, изпълнена с аромата на гардении и магнолии. Но влажният въздух не бе единствената причина за потните й длани. Беше нервна.

Репортерите се тълпяха зад временно опънатото въже, за да снимат пристигащите членове на отбора и техните гости.