Сандра Браун - Предизвикателството

Сюзън изсумтя неодобрително:

— Тази жена, Руби, ми каза, че си имаш обожател.

— Нищо подобно не ти е казала — спокойно отрече Рейна. Настани се на един стол срещу майка си, която седеше с идеално изправен гръб, така че въобще не докосваше облегалката. — С лукавите си подпитвания може и да си успяла да измъкнеш от нея достатъчно информация, за да си направиш подобен извод, но недей да намекваш, че приятелката ми е клюкарствала зад гърба ми. Добре я познавам. А също и теб, мамо.

Единствената реакция на Сюзън спрямо думите на дъщеря й бе леко повдигане на идеално поддържаните й вежди.

— Живееш тук с някакъв мъж, така ли?

— Не, но се влюбих в един мъж, който живееше тук. Той замина.

— И аз така разбрах. Някакъв футболист — изсмя се пренебрежително тя. — Правиш се на глупачка заради широките му рамене. Трябваше да се досетя, че нещо такова те задържа тук, вместо да се върнеш, където ти е мястото.

— Трент няма нищо общо с решението ми да не се върна към предишната си работа.

— Наистина ли?

— Да.

— Говориш за Трент Гамблин, нали?

— Да.

— Според това, което дочух напоследък, кариерата му е в упадък.

— Получил е травма на рамото през миналия сезон, но сега се завръща в чудесна форма.

— За бога, Рейна, спести ми ласкателствата по негов адрес. — Тя изтърси невидима прашинка от полата си. — И как ще завърши жалкото ти увлечение?

— Не знам. Но едно е сигурно, мамо. Това изобщо не е твоя работа — отвърна Рейна, като наблягаше на всяка дума. Лицето на Сюзън се изопна. — Сега имам нов живот. Нова кариера. Бизнесът ми върви добре и все повече се разраства. Ако някога реша да се върна на модния подиум, решението ще бъде само мое и няма да има нищо общо с теб.

Тя се наведе напред, свали очилата си и напрегнато се вгледа в майка си.

— Защо ме накара да повярвам, че Мори се е самоубил?

Самообладанието на Сюзън се поразклати:

— Не съм.

— О, напротив! За теб просто няма граница, която не би преминала, нали? Би сторила всичко, за да постигнеш целта си. Съжалявам те, мамо. Сигурно си ужасно самотна.

Сюзън скочи на крака.

— Спести си съжалението. Успях да се съвзема, след като ти ме изостави. Продадох апартамента и възнамерявам да задържа цялата сума за себе си.

— Поздравявам те. Задръж парите. Винаги съм мразела онзи студен мавзолей, който ти погрешно наричаше „дом“.

Сюзън продължи, сякаш не я бяха прекъсвали:

— Благодарение на разумните финансови препоръки на един човек, когото наскоро срещнах, ще живея доста добре и без теб, Рейна. Покани ме да остана при него за известно време. В замяна предложих да му помогна да разреши някои лични проблеми.

Рейна се усмихна при тази новина. Сюзън отново бе намерила някого, чийто живот да управлява.

— Това е добре, мамо. Надявам се да бъдеш щастлива.

— Ще бъда. А ти ще пропилееш живота си с някакъв мускулест глупак, който тича с футболна топка по терена.

— Не знам дали двамата с Трент имаме бъдеще заедно. Но сега поне подреждам живота си сама, а не го нравиш ти вместо мен.

— Той знае ли коя си?

Рейна срещна погледа на майка си, без да каже нищо. Сюзън се усмихна тържествуващо, доволна от точното си попадение.

— Не? От леля му разбрах, че той е с много крехко самочувствие, особено що се отнася за кариерата му. Не би се зарадвал на международната ти известност, нали? Затова ли криеш от него истинската си самоличност?

— Не!

— Е, всъщност това не ме засяга — безгрижно продължи тя. — Приятелят ми има малко работа в Хюстън, така че долетяхме само за няколко часа. — Взе чантичката си, изправи се и пое към вратата. — Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея за срещата ни на летището. Исках да ти дам последен шанс да се върнеш, но няма да се меся отново в живота ти, Рейна. Ако си решила да тънеш в неизвестност и мизерия, твоя си работа. Между другото, когато се изнесох от апартамента, опаковах всичките ти вещи. Ще ти ги изпратя. Прави с тях каквото искаш. Довиждане.

Сърцето на Рейна потръпна от удара. Това бе всичко. Не можеше да повярва, че се сбогува с майка си толкова студено и вероятно никога повече няма да я види. По всичко личеше, че Сюзън вдига ръце от нея.

— Мамо — извика тя с треперещ глас и направи няколко крачки напред с протегнати ръце — Сюзън се обърна, но остана на мястото си. Рейна също спря, но реши въпреки високомерното държане на майка си, да й каже това, което мисли. — Смяташ, че живея в мизерия, но грешиш. Аз съм богата. По-богата от когато и да било. — Спря за миг, като отчаяно търсеше малко топлина и разбиране в безизразните очи на майка си. — Открих истинската красота. Разбрах какво е да обичаш. Трент ме научи, макар и да не го съзнава. Мислех, че те мразя, но не е вярно. Обичам те. Не заради това, което си, а въпреки всичко. Там е тайната, не разбираш ли? Обичам те, мамо, и те съжалявам, защото никога няма да опознаеш радостта — не щастието, а радостта, която носи любовта.