Сандра Браун - Предизвикателството

Намръщи се угрижено, докато гледаше Ейна. Бе очаквал, че ще е натъжена, тъй като нямаше да се виждат цели три седмици. Но не мислеше, че ще е толкова покрусена.

— Ще ви интервюират ли от телевизията? — попита го Руби.

— Вероятно. Гледайте новините довечера и може да ме видите. — За да разведри малко атмосферата, той намигна на леля си. — Искаш ли да ти махна с ръка?

Когато най-после приключиха с обеда, бе време да се сбогуват. Трент прегърна леля си и я целуна звучно по устата.

— Благодаря ти от свое име, от името на треньора ми, от името на отбора и от името на всичките ми почитатели.

Тя се престори на разсърдена:

— Какви ги приказваш, глупчо такъв?

— Ако не ми бе осигурила тиха стая за почивка и пълноценно хранене три пъти дневно, сега нямаше да съм в такава страхотна форма. За разлика от мен, на всички останали в лагера ще им бъде далеч по-трудно да се справят с тренировките, а това го дължа изцяло на нежните ти грижи.

Руби изтри сълзите си с носна кърпичка и промърмори, че винаги е добре дошъл и може да остане колкото иска. След като той я увери, че често ще я посещава, тя дискретно се оттегли и го остави насаме с Рейна. Още преди да обядват, бе натоварил багажа си в колата, която го чакаше зад ъгъла.

Без да каже и дума, той я притегли в прегръдките си. Рейна притисна лице до гърдите му и обви ръце около кръста му. Искаше й се да улови силата, уханието, топлината му и да ги затвори в бутилка, от която да отпива, когато има нужда от него.

— Ще ми кажеш ли? — нежно попита Трент, докато галеше косите й.

— Какво да ти кажа?

— Защо изглеждаш така, сякаш някой току-що е прегазил любимото ти котенце?

Тя се усмихна несигурно:

— Така ли изглеждам?

— По-зле.

— Тъжна съм. Не ми се иска да заминаваш.

— Само за три седмици.

За цял живот.

— Ще ти се обаждам всяка вечер.

За известно време, а после някоя вечер ще забравиш, после отново.

— Ще ми липсваш. Ужасно много.

Докато срещнеш някоя друга!

Той се наведе и я целуна. Рейна знаеше, че за последен път усеща устните му върху своите и вложи цялата си любов в тази целувка.

Когато се отдръпна от нея, Трент погали устните й с палец.

— Ако ме целунеш така още няколко пъти, няма да ми е нужен самолет, за да прелетя до Калифорния. — Отново я притисна до себе си. — Ще се видим след три седмици.

И след това замина.

Тя едва се добра до пейката под стълбището и се строполи върху нея. Заплака. Горчиво. Разтърсващо. Този път нямаше кой да я утеши.

Рейна бе ужасно заета по цял ден. Довърши поръчките за десет дни. Бари бе популяризирал идеята за ръчно рисувани дамаски и вече имаше поръчка за три големи възглавници за плетени градински столове.

За нейна огромна радост, Трент й се обаждаше всяка вечер и разговаряха, докато Том, с когото деляха една стая, не му извикаше да затваря и да гаси лампите. Той звънеше толкова редовно, че една вечер Руби я извика на телефона и с известна изненада й каза:

— Мъж е, но не е Трент. Който и да е, той произнесе името ти погрешно. Търсеше Рейна.

Тя взе слушалката, без да отговаря на въпроса в погледа на Руби.

— Ало?

— Рейна Рамзи?

Хвърли бърз поглед през рамо, за да се убеди, че хазяйката й отново се е загледала в сериала по телевизията.

— Да, аз съм.

Мъжът от другата страна на линията се представи за служител на застрахователна компания от Ню Йорк.

— Вие сте посочена като облагодетелствано лице на полица от петдесет хиляди долара и исках да се уверя за настоящия ви адрес. Ще получите чек за цялата сума, тъй като данъците са платени още при легализирането на завещанието.

Гърлото й се сви от тревога:

— Кой… кой?…

— О, извинете ме. Господин Мори Флетчър.

Усети как коленете й се подкосяват. В никакъв случай не искаше да се облагодетелства финансово от самоубийството на Мори. Призляваше й само от мисълта за това. Тя преглътна, прокашля се и навлажни устни с език.

— Не мислех, че в такива случаи се изплащат застраховки живот.

Мъжът явно бе изненадан:

— Извинете, не разбирам за какво става въпрос. Какво значи „такива случаи“?

Не можеше да произнесе гласно ужасната дума.

— Ами начинът, по който е умрял.

— Застрахователната компания не намери нищо нередно около смъртта на господин Флетчър, госпожице Рамзи. Никой не би могъл да предвиди реакцията на организма му към лекарството.

— Лекарство? — едва успя да каже тя, поемайки си дълбоко въздух.

— Да, лекарството за понижаване на кръвното налягане, което неговият лекар му е предписал. Много се извинявам. Мислех, че сте запозната с обстоятелствата около смъртта на господин Флетчър.