Сандра Браун - Предизвикателството

— Аз също мислех така — промърмори Рейна. Едва сега започваше да разбира какво означава този телефонен разговор. Щеше да й бъде много по-трудно да приеме начина, по който майка й бе представила смъртта на Мори.

— В онзи ден лекарят му бил изписал ново лекарство за кръвното.

— Разбрах, че е пил алкохол заедно с хапчетата.

— Да, аутопсията потвърди описаното в полицейския протокол, но съдържанието на алкохол в кръвта е съвсем нищожно. Вероятно просто е изпил чаша вино на вечеря. За съжаление много е трудно да се определи точната доза на лекарството, което е взимал, както и да се предвиди реакцията на пациента към него. Ако е имало някой с него, когато е загубил съзнание, можело е животът му да бъде спасен, но чашата вино не е изиграла голяма роля нито в положителна, нито в отрицателна насока. Съжалявам, че ви разстроих, госпожице Рамзи — добави той, като чу подсмърчането й в слушалката.

— Не, не, няма нищо. Благодаря ви, че ми съобщихте.

Смъртта на Мори е била случайна!

Може и да е бил разочарован от отказа й да подпише новия договор, но това не го е довело до самоубийство. Щеше да продължи да тъгува за него, но вече без да носи товара на отговорността за смъртта му.

Все още бе в повишено настроение, когато Трент се обади малко по-късно вечерта. Разказа му за телефонното обаждане.

— Не можеш да си представиш колко облекчена се чувствам, като знам, че не е умрял, мразейки ме.

Трент не знаеше, че Мори е бил нейният агент, смяташе, че й е бил много добър приятел.

— Никога не съм вярвал в това, скъпа. — Помълча за миг, после каза: — След като си в такова добро настроение, ще те попитам сега.

— Какво да ме попиташ?

— Ще дойдеш ли с мен на партито по случай откриването на сезона?

Тя стисна здраво слушалката.

— Парти по случай откриването на сезона?

— Да, собствениците на отбора организират голямо тържество всяка година след тренировъчния лагер и преди първия мач. Всички се обличат официално и става голяма веселба. Искам ти да бъдеш моята дама за вечерта.

— Не мисля, че бих могла да дойда, Трент — бързо каза тя.

— Защо не? Вече си ме заменила с някой друг? Да не би леля Руби да е дала стаята ми на някой красавец, приличащ на Робърт Редфорд? Да не би да предпочиташ руси мъже? Добре, ще изруся косата си.

— Чакай малко! Не, не съм те заменила с друг, просто не мисля, че съм подходяща за такова парти. Особено щом се иска официално облекло.

— Хей, успокой се. Ти ще си с мен, а аз съм звезда.

За миг си представи ленивата му самодоволна усмивка и сърцето й трепна. Какво ли щяха да си помислят приятелите му и съотборниците му за безвкусно облечената Ейна Рамзи?

Спомни си изражението върху лицето на Том Танди, когато за пръв път я видя, и в същия миг разбра, че никога няма да подложи Трент на такова унижение.

Нито пък щеше да отиде на празненството като Рейна. Трент би се почувствал като невероятен глупак и тя не можеше да му причини подобно нещо в навечерието на най-важния сезон в кариерата му. Той вече се чувстваше като полузащитник в Супер-лигата. Не би направила нищо, което да подрони новопридобитото му самочувствие.

— Ще видим — уклончиво отвърна тя, за да отложи отказа си.

Но вече бе решила, че за нищо на света не би присъствала на това парти.

— Мамо!

— Здравей, Рейна.

Рейна пребледня и остана на прага, вторачена в гостенката на Руби, която седеше с възрастната дама в гостната.

— Майка ти пристигна преди около половин час, скъпа — каза Руби, като се правеше, че не забелязва очевидната неприязън между двете жени. Не бе харесала Сюзън Рамзи още с появата й и първите й впечатления съвсем не се подобриха, когато жената продължи да настоява, че името на дъщеря й е Рейна, а не Ейна.

Само благодарение на вродената си южняшка гостоприемност Руби бе поканила Сюзън в гостната да изчакат Ейна, или Рейна, да се върне от покупки. Никак не й харесаха и подпитванията на Сюзън и тя й отговаряше колкото е възможно по-уклончиво.

— Искаш ли чаша чай, Ейна?

— Не, благодаря ти, Руби — отвърна Рейна, без да сваля очи от майка си, която не се и опитваше да прикрие неодобрението си към живописно облечената хазяйка, къщата и дъщеря си.

— Тогава ще ви оставя да си поприказвате двете. Тя излезе, като окуражително потупа Рейна по рамото и мимоходом й прошепна:

— Ако имаш нужда от мен, извикай ме.

— Изглеждаш ужасно — започна Сюзън без предисловия. — Лицето ти е изгоряло от слънцето.

— Тук сме на остров, мамо. Прекарвам доста време навън и това ми харесва.