Сандра Браун - Предизвикателството

— Нямаше да се налага да идвам на пръсти до вратата ти в шест сутринта, ако ми бе позволила да остана в леглото ти през цялата нощ. Но въпреки това те обичам. — Трент се наведе леко и я целуна. Руби знаеше за връзката им, но Рейна бе непреклонна, че двамата се нуждаят от мъничко усамотение. Тя упорито отказваше да спи с него през цялата нощ. — Защо не си облечена за бягане?

— Не знаех дали ще искаш да излезем тази сутрин — шепнешком отвърна тя.

— Искам. Това е последната ни възможност да потичаме заедно по брега в Галвстоун. Поне за малко. — Той се пресегна и я потупа отзад. — Побързай. Аз ще загрявам пред къщата.

Трент явно щеше да се преструва, че днешният ден е съвсем обикновен поне за няколко часа.

Щом се върнаха от освежителната разходка, пиха плодов сок и закусиха в кухнята, както обикновено. Но когато се качиха горе, той я хвана за ръка и я дръпна в стаята си, като заключи вратата след себе си.

— Какво правиш? — попита тя.

— Заключвам те. Днес ще се къпем заедно.

Това бе още едно нещо, което му бе отказвала досега.

— Трент, нали знаеш колко…

— Недей да спориш. Приеми го като прощален подарък за войник, който отива на фронта.

— Но…

— Обичаш ли ме?

Гласът му бе толкова напрегнат, че Рейна не посмя да се пошегува.

— Да — откровено каза тя. — Обичам те, Трент.

— И аз те обичам. Взаимно опознахме интимността, възможна между мъж и жена. Докосвал съм те, целувал съм те навсякъде. Но искам да те видя на светло. Позволи ми, моля те.

Бе първият — и вероятно щеше да бъде последният — човек, който я обичаше такава, каквато наистина беше. Можеше ли да му откаже нещо през последния им ден заедно? Не се противопостави, когато той започна да съблича сивия й анцуг. Позволи му да свали безформените й дрехи една по една, докато накрая остана съвсем гола.

Трент не каза нищо в продължение на няколко минути. Очите му обходиха тялото й от глава до пети и обратно и после отново и отново, все по-бавно. Поразен, той тихо изруга.

— Защо се обличаш по този начин? Имаш най-красивото тяло, което някога съм виждал. Не разбирам — дрезгаво промърмори, поклащайки глава в недоумение.

На Рейна й се доплака от радост. Неговите думи означаваха повече от всеки друг комплимент, който някога бе получавала. Толкова често бе чувала подобни думи по свой адрес, че накрая бяха изгубили смисъла си. Но изречени от Трент, те придобиха ново значение.

Ако продължеше да мисли за това, щеше да се разплаче, а започнеше ли веднъж, нямаше да може да се спре. Днешният ден бе прекалено важен, за да го пропилее в плач. Затова тя се приближи до него, изправи се на пръсти и прошепна в ухото му:

— Облечен сте с прекалено много дрехи, господин Гамблин.

После се зае да смъква късите му панталони.

Преди да застанат под душа, Трент свали очилата й. Рейна инстинктивно посегна да ги вземе, но той ги държеше високо над главата й. Тя извърна лице встрани.

— Ейна, погледни ме.

Обичаше го, нали? Щеше ли да има голямо значение, ако я познаеше сега? И без това щеше да я напусне след няколко часа. Бавно обърна глава и го погледна.

Трент сякаш потъна в очите й.

— Какъв необикновен цвят! — унесено промърмори той, като че ли говореше на себе си. — Престъпление е от твоя страна да криеш такива прекрасни очи зад оцветените стъкла на очилата си.

Остави очилата й на мивката и покри лицето й с нежни целувки. Целуваше я по затворените клепачи, по бузите, по челото, по брадичката, преди горещите му устни да се озоват върху нейните.

Къпането им заедно се превърна в любовен ритуал. Устните им отпиваха вода от пулсиращата плът без свян и насита. Насапунисаните им ръце се плъзгаха по гладката кожа, галеха и масажираха, предизвиквайки стонове на удоволствие.

— Толкова ме възбуждаш! — дрезгаво прошепна той и проникна в нея. Сливането им бе прекрасно и сякаш продължи безкрай.

Водата от душа охладня много преди страстта им.

Обедът бе изключително тържествен. Руби бе необичайно мълчалива.

— Сигурен ли си, че не си забравил нещо?

— Опаковах всичко и проверих стаята два пъти, лельо. Ако съм пропуснал нещо, можеш да го изпратиш в къщата ми в Хюстън. Дори и да ме няма, икономът ми ще е там.

Рейна също не говореше много. Едва се сдържаше да не заплаче, докато безцелно побутваше пилешката салата из чинията си.

— Кога е полетът ти? — попита Руби.

— Трябва да излетим в четири, но съм сигурен, че интервютата за пресата ще ни забавят, както обикновено.