Сандра Браун - Предизвикателството

— Е, какво мислиш? — попита Трент и отпи от бирата си.

Том безцелно повъртя палци, прокашля се, разкърши рамене, въздъхна тежко и най-после вдигна глава.

— Мисля, че си най-жестокият, студенокръвен и егоистичен кучи син, когото някога съм срещал.

Трент бавно остави бирата си на масата, без да откъсва очи от Том. Двамата продължиха да се гледат един друг известно време, после Трент се изсмя.

— Някаква конкретна причина?

Том се изправи и тромаво закрачи из стаята. На футболното игрище можеше да направи невероятни скокове, за да хване топката. Но сега успя да се блъсне в масичката за чай, да прекатури фигурка от слонова кост и да се спъне в килима. Най-накрая преодоля всички препятствия и се добра до прозореца.

— Виж какво правиш с тази жена — тихо каза той.

— Това, което правя с тази жена, доставя огромно удоволствие и на двама ни. Не че това те засяга — навъсено отвърна Трент.

Том рязко се обърна, като едва сдържаше гнева си:

— Искаше да знаеш мнението ми, нали? Е, ще ти го кажа. Мисля, че начинът, по който си играеш с тази жена, не подхожда дори и на теб, Трент.

— „Дори и на мен“?

— Да, дори и на теб. Виждал съм те да разбиваш безброй женски сърца. Но повечето от жените можеха да го понесат. Имаха други интереси. Имаха много предимства. Външен вид. Много пари. Куп мъже, които да ги ухажват. Не съм сигурен, че тази жена ще успее да преживее удара.

— Мразя постоянно да повтарям думите ти, но какво имаш предвид под „преживее“?

— Какво ще стане с нея, когато заминеш на тренировъчния лагер?

— Ще остане тук. Със сигурност не може да дойде с мен. Какво става със съпругите на другите футболисти, когато те заминат на лагер или пътуват по време на сезона? Не разбирам накъде биеш, Том.

— Тогава ще бъда малко по-конкретен. Какво ще стане с нея, когато се завърнеш от лагера, заживееш отново в Хюстън и подновиш стария си начин на живот?

— Щом започне сезонът, няма да съм пълен господар на себе си. Работата ми ще ограничи времето, което ще прекарваме заедно. Да не мислиш, че не разбирам това?

— Значи възнамеряваш да продължиш да се виждаш с нея?

— Да, по дяволите! А ти какво си мислиш?

— Възнамеряваш да я направиш част от живота си в Хюстън?

— Да.

Том поклати глава недоумяващо:

— Наистина ли мислиш, че мястото й е там? Че ще се чувства добре сред приятелите ти?

— И защо не?

— Защо? О, я стига, Гамблин! Аз съм най-добрият ти приятел. Няма нужда да се преструваш пред мен. Погледни я! — извика той, сочейки към стълбите. — Нима изглежда като жените, които обикновено ухажваш?

Трент се стегна при тези думи и яростно сви ръцете си в юмруци.

— Мисля, че е най-добре да си тръгваш.

— С най-голямо удоволствие. Не го казах, за да нараня чувствата ти. Само ти посочвам очевидното, за да й спестя разбитото сърце. Вярвай ми, изцяло й съчувствам.

— Е, много ти благодаря, но тя не се нуждае от съчувствието ти. И какво е чак толкова очевидно за теб?

— Че използваш тази жена, за да излекуваш егото си, докато лекуваш рамото си. Тя е точно това, от което се нуждаеш. Както сам каза, дамата те обожава. Ясно е от начина, по който те гледа. За жените е лесно да се влюбят в теб, Трент. По дяволите, аз съм мъж и не съм обратен, но да не мислиш, че съм сляп? Ти си красив. Симпатяга си. Звезда си и според жените, които изплакват очите си по теб, си невероятен в леглото. Коя жена не би се влюбила в теб? Всеки би ти завидял за късмета, който имаш с жените, но смятам, че си истински негодник, щом можеш да се възползваш от тази нещастница.

Трент сложи ръце на кръста и предизвикателно отметна глава назад.

— И защо да го правя, господин професоре по психология? — попита той, настъпвайки приятеля си по болното място. Том Танди беше завършил психология в университета и дори бе защитил докторат. Но бе решил, че един спортист не би спечелил особено доверие в тази област и затова се бе отказал от мечтата си да практикува.

Том отвърна спокойно, като се поклащаше напред-назад, опитвайки се да овладее гнева си. Вдигна ръце и започна да брои на пръсти:

— През последната година ти покори сърцето на кралицата на красотата в Тексаския университет, чийто баща на практика притежава целия Форт Уърт; на млада вдовица, която управлява не само огромното състояние, завещано й от покойния й съпруг, но и умовете и сърцата на висшето общество в Западен Тексас; на една дама, която ръководи банката на „Корпус Кристи“, както и на принцеса, чийто аристократичен баща прекарва остатъка от живота си в изгнание в страната ни. Да продължавам ли?