Сандра Браун - Предизвикателството

— Тостерът ти изстина — промърмори тя, когато най-сетне успя да си поеме въздух.

— Аз пък се сгорещих. — Гамблин се притисна плътно до нея, за да й покаже.

Рейна се измъкна от прегръдката му и се прокашля.

— Нямаш никакво чувство за благоприличие. Хайде, сядай да ядеш.

— Опитваш се да ме командваш — също като леля Руби.

Закусваха дълго, тъй като често се заглеждаха един в друг. Той отново подметна за очилата й и я помоли да ги свали.

— Но тогава няма да мога да те виждам — обясни тя и отвлече вниманието му от темата, като покри лицето му с целувки и накрая се спря на устните му.

— Здравейте. Има ли някой вкъщи? — извика от преддверието Руби.

Те веднага се разделиха. Рейна се притесни и бузите й се зачервиха. Трент бе доволен като котарак, който току-що е облизал сметаната, и лениво се усмихваше.

— Насам, лельо Руби. Тъкмо си хапвах нещо много вкусно.

Рейна го изгледа укорително, докато Руби влизаше в кухнята.

— И какво е то, скъпи? О, колко мило! Госпожица Рамзи те храни.

— Аха.

Рейна скочи от мястото си и предложи на Руби да седне.

— Заповядай при нас. Добре ли е приятелят ти?

— Да, да, много по-добре. Нуждаеше се най-вече от малко компания. А как мина твоето пътуване? Кога се върна?

Рейна я осведоми набързо за по-важните неща, като пропусна подробностите.

— Извинявай, че тръгнах така набързо, без никакви обяснения.

— Разбирам те, при тези обстоятелства — отговори Руби и съчувствено стисна ръката на младата жена. — Трент каза ли ти, че поправи колата ти, докато те нямаше?

— Не — отвърна той вместо нея. — Прекарахме доста време заедно, откакто тя се върна, но така и не стигнахме до обсъждането на коли.

Рейна отново му хвърли унищожителен поглед, но за щастие Руби бе прекалено разсеяна, за да усети подтекста в думите му.

— Искаш ли да ти направя сандвич, Руби? — попита Рейна. — Още не съм прибрала продуктите, а ти изглеждаш уморена.

— Благодаря ти, скъпа. Ако никой от вас не се нуждае от мен този следобед, мисля да си остана в стаята и да подремна. С приятеля ми разговаряхме до зори. Бедничкият, няма с кого да си поговори. Децата му рядко го посещават.

Рейна приготви още един сандвич. Трент си по-хапваше от нарязаните пъпеш и диня, без да откъсва очи от младата жена. Погледът му бе твърде многозначителен.

— Беше много вкусно — каза Руби, когато свърши със сандвича. — Искате ли нещо от мен?

— Не, лельо — отвърна Трент и услужливо й помогна да стане от стола. — Иди да си починеш. Ние с госпожица Рамзи можем да се грижим прекрасно за себе си. Искаш ли да те изведа на вечеря довечера?

Руби майчински го потупа по бузата:

— Нали е много мило момче?

— Да, наистина — засмя се Рейна.

— Наистина ли мислиш така? — попита я Трент малко по-късно, след като Руби се бе оттеглила в стаята си и двамата отново бяха сами.

— За кое? — Тя миеше съдовете в мивката. След като поспориха малко, най-накрая Руби се съгласи да я остави да свърши това.

— Ами че съм мило момче? — Застана зад нея и я прегърна. Ръцете му веднага намериха гърдите й и започнаха да ги масажират. — Защо ги криеш под тези широки дрехи? Имаш красиви, изкусителни гърди. Нямаш ли нещо по-прилепнало по тялото?

Тя се опита да се освободи от ръцете му, но без да се напрегне особено.

— Не, харесвам свободните дрехи. Теб какво те засяга?

— Искам да ги виждам. — Продължи да гали гърдите й и скоро зърната им настръхнаха. — Ето какво имам предвид. Мразя да пропускам подобна гледка.

— Престани, Трент. Руби може да влезе.

— Тя спи — прошепна в ухото й. — Искаш ли да си поиграем в оранжерията?

— В оранжерията ли? — Тялото й бе тъй сластно отпуснато, че нямаше никакви сили да протестира.

— Да-а. Малко горещ секс с теб точно сега би ми се отразил чудесно.

— Нямаш никакъв срам.

— Не, просто много те желая — прошепна той и я извърна с лице към себе си.

— Още ли?

— Тостерите с шунка и сирене винаги предизвикват такава реакция у мен. — Тя обви ръце около врата му. — Особено когато са приготвени от някоя сексапилна дама. — Прегърна я през кръста и пъхна ръце в задните джобове на джинсите й, за да я привлече към себе си. — Имаш страхотно тяло.

Последвалата целувка бе гореща и страстна. Рейна разтвори устни и езикът му срещна нейния. Притисна я до барплота и разкопча ризата й, колкото да успее да пъхне вътре ръката си.

— Желая те — дрезгаво каза той. — Оранжерията или спалнята?

— Трент, не можем — опита се да протестира тя.