Сандра Браун - Предизвикателството

— Може би. Не знам. Във всеки случай ти ме хвана, нали?

— Имаше нужда от това, госпожице Рамзи.

— Имах нужда ли? — изумено повтори тя.

— Аха — потвърди той и се излегна, подпирайки се на лакти, без да осъзнава колко самодоволен изглежда. Беше си обул къси панталони, но те само подчертаваха мъжествеността му. В този миг бе истинско олицетворение на мъжкото самочувствие. — Мисля, че отдавна се нуждаеш от мъж, който да задоволи тайните ти желания.

— И ти си този мъж? — предпазливо попита тя.

Вместо да отговори, той просто сви рамене. Самодоволното изражение на лицето му бе достатъчно красноречиво.

Рейна скочи от леглото толкова бързо, че той не успя да реагира навреме и я настигна чак в коридора.

— Какво ти става? Къде отиваш?

Тя се извъртя и го стрелна с изпепеляващ поглед.

— Нямам нужда от никого, господин Гамблин. Още по-малко от мъж, който се люби с мен от съжаление.

— Съжаление! За какво, по дяволите, говориш?

— Ами сети се сам.

Тя влезе в стаята си, затръшна вратата и побърза да я заключи. Не можеше да понесе мисълта, че това, което бяха правили преди малко, бе акт на милосърдие от негова страна. Беше се прибрала самотна и отчаяна. Трент й бе предложил утеха и тя се бе вкопчила в него. Дали действията му не са били само начин да ободри горката госпожица Рамзи, да я измъкне от дълбините на отчаянието й?

Той ядосано заблъска с юмруци по вратата.

— Отвори!

— Махай се.

— Предупреждавам те!

— Казах ти да се махаш!

— Ако не отвориш проклетата врата, ще я разбия и после ще трябва да обясняваш на Руби какво се е случило.

— Не се страхувам от грубите ти заплахи.

Това май не бе много разумно от нейна страна. Следващото нещо, което чу, бе трясъкът от разбиването на вратата. Тя се сви инстинктивно и вдигна ръце да предпази главата си. Той я сграбчи за раменете и я вдигна така, че краката й едва докосваха пода. Разтърси я.

— Ти си най-упоритата жена, която някога съм срещал. Съжаление! — изръмжа той. — Скъпа, никой не стига толкова далеч, воден от съжаление. Не можеш ли да разпознаеш любовта, когато я срещнеш?

Досега бе стояла сковано в ръцете му. При тези думи цялото й тяло отмаля.

— Любов? — неуверено повтори тя.

— Да, любов — упорито вирна глава той. — Чувала ли си някога за нея? Обичам те и знаеш ли какво? Това ме плаши до смърт. Никога през живота си не съм се страхувал толкова. По-лошо е от която и да било контузия, получена на терена. Вече не знам откъде идвам и накъде отивам. Никога не съм се чувствал така, толкова объркан. Никога не съм бил по-нещастен, нито пък по-щастлив от сега. Направо е ужасно.

Показа й точно колко ужасно е, като я целуна. Без да я пуска от прегръдките си, я заведе до дивана и се стовари върху него. Разкъса ризата й и страстно зацелува гърдите й. Също така нетърпеливо се отърва и от късите си панталони.

Сливането им бе бързо. Проникна дълбоко в нея и за миг застина неподвижно, докато цялото му тяло гореше от страст. Нежно долепи устни до ухото й и прошепна:

— В случай че все още не съм се изразил достатъчно ясно, обичам те. Толкова много!

И започна да се движи в нея.

Тя го прие в себе си, в сърцето си. Когато достигнаха върха, сякаш ги разтърси експлозия. Трябваше им доста време да дойдат отново на себе си.

Рейна затвори очи и се пъхна под струята на душа. Изкъпа се много внимателно, като се сапунисваше повече от обикновено и усещаше тялото си като ново. Сетивата й бяха необичайно изострени. Какво ли усещаше Трент, когато я докосваше? Опита се да си го представи и се усмихна при спомена за изпълнените му с обожание думи, които й бе шепнал, докато правеха любов.

Той бе останал разочарован, когато му бе предложила да се върне в собствената си стая.

— Защо? — бе запитал, като се притисна още по-силно в нея. — Тук ми харесва. И това ми харесва. И това. — Погали всяка любима част от тялото й.

Тя отблъсна ръцете му, преди отново да загуби ума си.

— Руби може да се върне всеки миг. Какво ще стане, ако се качи горе и ни завари заедно?

— Какво толкова? Вече съм голям.

— О-о, и още как — въздъхна тя и го погали. Неговата въздишка премина в стон на възбуда.

— Скъпа, това не е най-правилният начин да ме придумаш да си тръгна. Или си променила решението си? — Обърна я по гръб и целуна топлите й устни.

— Не, не съм го променила — отблъсна го тя и той трябваше да скочи на крака, за да не падне от дивана.

— Какво ще кажеш за един душ набързо? — предложи Трент, докато тя го избутваше към вратата.