Сандра Браун - Предизвикателството

Но тялото му съвсем не бе така спокойно, както лицето му. Усещаше натрупаното в него напрежение, което чакаше да бъде освободено. Той провря ръка между телата им и смъкна ципа на джинсите си.

После я повдигна така, че краката й се увиха около кръста му. Проникна в нея и тя отпусна глава върху рамото му с въздишка на удоволствие.

Беше толкова нежен! Рейна го приласка в себе си и той блажено простена. Този стон бе най-прекрасното нещо, което бе чувала през живота си. Бе доставила някому удоволствие, независимо от външния си вид.

Той проникваше дълбоко в нея и тя се прекланяше пред силата, с която я завладяваше. Тихите звуци, изтръгващи се от устните й, свидетелстваха за това. Заради нея му се искаше да се представи по-добре от всеки друг път. Отново започна да целува нежно и настойчиво гърдите й.

Рейна не мислеше, че това е възможно, но усети как желанието повторно се надига дълбоко в нея. Всяко движение на тялото му разпалваше кръвта й и скоро тя отново гореше в огъня на страстта.

Той изчакваше, полагайки неимоверни усилия да се сдържа. Едва когато тя стигна върха, Трент отприщи страстта си. Освобождението, което изпита в този миг, бе толкова пълно и толкова прекрасно, че разтърси не само тялото, но и сърцето и душата му.

Останаха прегърнати, вплели мокри от пот тела. Сърцата им биеха с един и същи ритъм. Тя усещаше дъха му върху рамото си, където бе отпуснал глава. Нейната бе заровена във врата му.

Ромоленето на дъжда отвън бе като музика за ушите им. Ударите на стенния часовник във всекидневната бяха заглушени от тежкото им дишане и биенето на сърцата им.

Едва сега Трент я пусна да стъпи на пода. После отново я притисна в прегръдките си и се удиви колко слаба е всъщност. Можеше да я обгърне цялата дори и с една ръка. Нежно я целуна по косата.

Пое безмълвно ръката й и я поведе нагоре по стълбите. Той вървеше пръв, но не откъсваше очи от нея, докато се изкачваха бавно към втория етаж. Заведе я в спалнята си и затвори вратата, сякаш за да изолира външния свят. Остави я в средата на стаята и се зае да разпъне сгъваемото легло. После протегна ръка към нея и кимна към леглото.

— Трябва да поговорим — дрезгаво каза тя.

— Не, не трябва.

Трент бавно разкопча ризата си. Рейна почувства как в гърдите й отново се надига болезнено желание. Той свали ризата си и небрежно я захвърли на пода. След това пъхна палци в колана на джинсите си и ги смъкна.

Когато се изправи, бе съвсем гол. И прекрасен. Бавно прекоси мрачната стая и дойде при нея. Сивкавата светлина, проникваща през прозорците, хвърляше причудливи сенки върху голотата му. Тя отново го желаеше.

Ръцете й бяха отпуснати до тялото й в знак, че напълно приема действията му. Той безмълвно издърпа разкопчаната блуза от полата й и я захвърли на пода до своите дрехи. После се зае с презрамките на дантеленото й бельо и ги смъкна до кръста й. Нежно погали гърдите й. После наведе глава и по-дразни едната с език. Реакцията, която последва, бе толкова женствена, че той продължи да си играе с нея по-дълго, отколкото бе имал намерение първоначално.

— Трент — прошепна тя с омекнали колене.

— Шшт.

Бързо разкопча полата й и я свали заедно с бельото й. Застанаха голи един срещу друг. После я взе на ръце, бавно я положи на леглото и се намести върху нея.

Тя с удоволствие почувства тежестта му върху себе си. Тялото му бе толкова силно и стегнато, че изгаряше от любопитство да го опознае. Игриво прокара ръце по гърба му и Трент се усмихна широко.

Тя го целуна страстно.

Той й отвърна, като устните му я оставиха без дъх.

— Все още ли искаш да поговорим? — провлачено я запита, докато покриваше с целувки шията й.

— Длъжни сме да го направим.

Тя простена, когато устните му се плъзнаха към едната й гърда.

— Ти никога не се отпускаш, госпожице Рамзи. Тя потрепера от насладата, която изпита.

— Трент?

— Хм?

Рейна инстинктивно вдигна колене и той се намести между тях.

— Ние наистина трябва…

Следващата му милувка бе толкова себеотдайна и щедра, че думите замряха върху устните й и сърцето й сякаш престана да бие.

— Ето какво трябва да правим — приглушено прошепна той. — И аз имам намерение да го правя дълго-дълго време.

— Така и не ми каза къде е Руби.

Той размърда дългите си крака под чаршафите и се намести по-близо до нея.

— Не си ме питала.

— Попитах те.

— Така ли? Сигурно умът ми е бил другаде.

— Каза ми само, че сме сами.