Сандра Браун - Предизвикателството

Трент бе завоевателят, но Рейна с удоволствие му се отдаваше. Жаждата й се подсилваше от годините, прекарани в неведение и лишения. Съпругът й никога не я бе целувал с такова необуздано желание. Другите мъже не се бяха осмелявали.

Трент не признаваше никакви ограничения. Устните му не можеха да й се наситят. А скоро целувките станаха недостатъчни.

Той бавно плъзна ръце надолу към кръста й и с едно бързо и рязко движение я повдигна.

— Желая те — простена той, докато устните му изгаряха нежната кожа на шията й.

— Не можем…

— Ще го направим.

— Къде е Руби?

— Сами сме.

— Но…

— Недей да спориш. И двамата знаехме, че рано или късно ще се случи.

Това бе истина. От мига, в който го бе срещнала в коридора, знаеше, че Трент Гамблин представлява заплаха за нея. Далеч не зловеща, но все пак заплаха. Още когато за пръв път се вгледа в тъмните му очи и попадна в плен на очарователната му усмивка, знаеше, че той ще промени живота й. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се примири със съдбата си. Но примирението нямаше нищо общо с готовността, с която приемаше ласките му. Когато дланите му докоснаха гърдите й и бавно започнаха да ги масажират, тя затвори очи. Той чертаеше с пръсти нежни кръгове и галеше зърната й, докато не получи в отговор желаната реакция. После продължи любовната игра, като приближи лице до шията й и целуна нежната й топла кожа.

С трескави и непохватни пръсти разкопча блузата й, изгарящ от желание да види това, което ръцете му бяха открили. Знаеше, че тя не носи сутиен, но остана приятно изненадан от дантеленото й бельо.

— О, боже! — прошепна той и отстъпи крачка назад, за да й се полюбува.

Искаше му се да е много светло, защото това, което му се струваше, че вижда, бяха невероятно красиви гърди — малки, но стегнати и добре оформени. Кожата, която прозираше през дантелата, приличаше на сметана, а зърната й бяха като току-що напъпили рози.

Едва докосвайки дантелата, той погали принцесата, която се криеше под грозните дрехи. Тя бе съвсем истинска. Не беше някоя от фантазиите, с които се приспиваше напоследък. Това се случваше наистина. Той я докосваше.

Усещаше топлата й кожа през дантеленото бельо. А когато погали примамливите й форми, отговорът й го накара да настръхне целия. Той дори простена от силата на желанието, което изпита. Смъкна тънките презрамки от раменете й и с полувъздишка, полустенание долепи устни до едната й гърда.

Рейна извика името му и зарови пръсти в гъстата му коса. Тя затвори очи. Дишаше накъсано. Всяко движение на устните му предизвикваше отклик дълбоко в утробата й. Изгаряше от желание.

Тялото й безмълвно издаде нуждата й и в отговор ръцете му се спуснаха надолу и повдигнаха полата й. Тя потрепера, когато усети загрубелите му длани върху гладките си бедра. Затаи дъх в очакване. Той не би го направил. Не тук. Не сега.

Но Трент искаше да открие тайните й. Да я опознае напълно.

Ръцете му се наслаждаваха на всеки сантиметър от нежните й като коприна бедра. Пръстите му се срещнаха върху корема й и отново поеха надолу по сатенените й бикини към центъра на женствеността й.

Рейна си пое рязко въздух. Стисна здраво раменете му, за да не падне или да не полети. В този миг не се чувстваше свързана със земята. Гравитацията не я теглеше толкова силно, колкото докосването на Трент.

Замря, когато той плъзна пръсти под бикините й и ги свали. Смело отвори очи и срещна погледа му. Беше изгарящ. Дори мракът не можеше да скрие това. Въобще не се опита да протестира. Нямаше такова намерение. Цялото й тяло изгаряше от желание да бъде завладяно от него.

Тя се освободи от бикините си, без да се стеснява. В отговор Трент я възнагради с още една изпепеляваща целувка — Езикът му бе настойчив и всяка милувка бе изпълнена с напрежение.

Покри шията й с парещи целувки. Когато отново стигна до гърдите й, сърцето й щеше да изскочи.

Тя изхлипа от вълнение.

Той я докосна.

Тя му отвърна разгорещено.

Галеше я бавно и нежно, предизвиквайки нови вълни от удоволствие у нея.

Тя усети как цялото й тяло оживява под милувките му.

Пръстите му я приканваха да се предаде. И тя го направи.

Заляха я вълни на неописуемо блаженство. Рейна потръпваше при всеки прилив на удоволствие. Сякаш нямаха край. Когато и последната вълна се оттегли, тя не искаше да отвори очи, за да не прогони този прекрасен сън.

Усети дъха му върху бузата си и нежните му целувки. Тогава отвори очи. Трент й се усмихваше.