Сандра Браун - Предизвикателството

Когато хазяйката й изрази загрижеността си за състоянието й, единственото обяснение на Рейна беше: „Ще ти кажа, когато се върна“.

На международното летище в Хюстън трябваше да изчака отлитането на два самолета за Ню Йорк, преди най-после да се намери място за нея в третия.

Щом пристигна в града, взе такси до апартамента си, в който все още живееше майка й. За пръв път от шест месеца се срещаха лице в лице. Сюзън не прикриваше враждебността си, въпреки че Рейна се нуждаеше от утешение.

— Изглеждаш нелепо, Рейна. Надявам се, не очакваш, че ще те призная за своя дъщеря, след като си облечена по този начин.

— Какво стана с Мори, мамо?

— Мъртъв е. — Сюзън доближи златната си запалка „Картие“ до цигарата, дръпна от нея драматично и после издуха дима над главата си.

Рейна, изтощена от пътуването от Галвстоун до Хюстън, от дългото висене на летището там, от изморителния полет, както и от болката в душата си, се отпусна на канапето и затвори очи. В Ню Йорк бе два часът след полунощ. Чувстваше се потисната и нервите й бяха изопнати до краен предел — току-що бе загубила най-добрия си приятел и най-верния си съюзник, а първите думи на майка й бяха за външния й вид. В този миг мразеше Сюзън Рамзи.

— Това ми каза и по телефона, мамо. Какво искаш да направя, да те моля за подробностите ли? — Отвори очи и се вгледа в жената, на която никога не бе успяла да угоди, независимо от старанията си. — Добре, моля те. Какво се случи? — Разстроените й нерви не издържаха и от очите й бликнаха сълзи.

Със самодоволно изражение на лицето Сюзън седна на другия край на дивана. Въпреки късния час, тя изглеждаше безупречно. По роклята й от сатен нямаше нито една гънка.

— Той почина у дома си. Един от съседите открил тялото му късно тази сутрин, когато Мори не се появил на уговорената им среща.

Мори живееше сам, с жена му се бяха развели дълго преди Рейна да го срещне. Той никога не бе успял да се съвземе от раздялата, но пък и не се бе отказал от хазарта, който бе в основата на семейните му проблеми.

— Сърдечен удар ли е било? Или инсулт? — Мори имаше наднормено тегло, високо кръвно налягане и пушеше прекалено много.

— Не точно — студено и презрително каза Сюзън. — Замесени са наркотици.

— Наркотици! — възкликна Рейна, поразена. — Не мога да повярвам.

— Имам предвид хапчета и алкохол. В апартамента му намериха следи, че предната нощ е пил.

Рейна изтръпна. Не можеше да бъде. Никога нямаше да повярва. Самоубийство? Не!

— Нещастен случай ли е било? — попита с пресъхнало гърло.

Сюзън угаси цигарата си в кристалния пепелник върху малката мраморна масичка.

— Мисля, че полицията го смята за случайна смърт.

— Но ти мислиш, че е самоубийство, нали?

— Знам само, че когато говорих с него за последен път, той бе ужасно разстроен, задето си отхвърлила онзи прекрасен договор. Недоумяваше, също както и аз, защо предпочиташ да мизерстваш по този начин — със смразяващ тон каза тя и махна с ръка към Рейна, сякаш бе нещо мръсно, — вместо да живееш като принцеса. Мори имаше финансови неприятности благодарение на теб.

Рейна скри лицето си в ръце, но Сюзън упорито продължи:

— Трябваше да напусне онзи разкошен офис, който бе наел. Когато ти така егоистично заряза него, както и мен, той бе принуден да се занимава само с второразредни модели и минали величия.

— Защо той не ми каза нищо? — простена Рейна, като питаше повече себе си, отколкото майка си.

Сюзън й отговори с най-голямо удоволствие:

— И какво щеше да постигне с това? Ако те беше грижа за някого друг, освен за себе си, въобще нямаше да ни напуснеш. Откъде накъде ще те е грижа какво се случва с някакъв си агент, от когото аз исках да се отървем още преди години, след като не те е грижа за собствената ти майка?

Тя запали нова цигара. Рейна знаеше, че Сюзън още не е свършила, затова не каза нищо. Нямаше смисъл да спори.

— Аз жертвах всичко, за да те направя такава, каквато беше, но ти проигра шанса си, без дори да ми благодариш. Отказа да се омъжиш за един от най-богатите мъже в Америка. Има ли значение за теб, че едва успявам да плащам сметките за този апартамент? Не.

Сюзън можеше да си намери и по-скромен апартамент, който да бъде достатъчно луксозен за нея. Можеше да си намери и работа. Рейна знаеше от опит, че майка й е способен мениджър. Тя бе и изключително привлекателна. Защо не си хванеше някой заможен съпруг, когото да държи под чехъл? Но Рейна бе прекалено уморена и разстроена, за да се впусне в словесна престрелка с майка си, като подхвърли някое от тези предложения.