Сандра Браун - Предизвикателството

Може би затова бе отвърнала толкова страстно на ласките на Трент, мислеше си Рейна. Ами да, тя с цялата си душа копнееше за нежното докосване на друго човешко същество. Ако той я смяташе за срамежлива, така да бъде.

— Изненадан ли си от свенливостта ми?

— Откровено казано, да. Особено след като си била омъжена. — Продължи да я милва по гърба и след малко попита: — Искаш ли да ми разкажеш за това или темата е прекалено болезнена за теб?

— Беше, но всичко свърши много отдавна и понякога ми се струва, че се е случило с някой друг. Току-що бях завършила гимназия.

— Ученическа любов, а?

— Нещо такова.

Всъщност бяха излизали само няколко месеца, преди да се оженят. Както повечето момчета, Патрик бе заслепен от красотата й. Но тя бе успяла да го накара да преодолее благоговението, което изпитваше към нея, и двамата се бяха влюбили по младежки лудо и неразумно.

Сюзън вече правеше планове за преместване в Ню Йорк и за съчетаване на кариерата й като модел с обучението й в колеж. Рейна се противопостави на това. Тя искаше да работи като модел, защото обичаше красивите дрехи и не можеше да си представи нещо по-хубаво от това да й плащат, за да ги демонстрира. Но не искаше майка й да направлява кариерата й така, че да изключи всичко друго от живота й, особено Патрик.

Ето защо го убеди да се оженят веднага. Това бе отчаян опит да се измъкне от лапите на майка си. Сюзън побесня, когато научи за плановете им. Но тя бе хитър и безмилостен противник. Вместо да им забрани да се женят, се съгласи със сватбата.

От самото начало на брака им започна да се меси във всичко, да дава съвети, да подрежда живота им, докато накрая Патрик се почувства излишен и безполезен. Последният удар върху самочувствието му бе, когато Сюзън се свърза с началника на отдел „Личен състав“ във фирмата, където той бе подал документи за работа.

Рейна бе принудена да признае пред себе си, че е използвала брака им за собствените си цели и че Патрик е нещастен. Затова му предложи изход, който той с готовност прие.

Шест месеца след сватбата се разведоха. Рейна и майка й се преместиха в Ню Йорк веднага щом това стана възможно. В крайна сметка Сюзън постигна целта си.

— Той беше много мил и добър с мен — разказваше Рейна на Трент. — Но бракът ни бе обречен от самото начало.

— Защо?

— Майка ми постоянно се месеше, а съпругът ми искаше сам да определя живота си.

— Майка ти? Досега не си споменавала за никакви роднини.

— Не сме много близки. Вече не.

— Имаш ли изобщо някой близък, Ейна? — нежно попита той.

Разговорът им започна да става прекалено личен, а това не й харесваше. Тя го погледна със закачлива усмивка и прокара пръсти по корема му.

— Точно сега ти си много близо до мен.

Той се съгласи с кимване и се наведе да я целуне.

По-късно, докато тя подремваше в леглото, Трент слезе долу и набързо приготви бъркани яйца и бекон. Качвайки храната горе, си помисли, че ако дрънченето на съдовете не бе успяло, то изкусителните аромати със сигурност щяха да я събудят. Тя седна и се опита да прогони съня от очите си.

— Гладна ли си? — усмихна й се той, щом забеляза, че е будна.

— Умирам от глад, макар че досега не го бях усетила.

Трент остави таблата на леглото и й хвърли една от ризите си.

— Може ли вече да включа лампата? — попита той, след като тя бе навлякла ризата и благоприлично бе закопчала няколко копчета.

Рейна се пресегна за чантичката си, която Трент се бе сетил да качи заедно с бикините й, и извади оттам очилата си. Сложи ги и едва тогава каза:

— Да, може.

— Трябва ли да ги носиш? — Кимна към очилата й.

— Да не би да искаш да окапя цялото ти легло с портокалов сок?

— Това би могло да бъде много секси.

Тя реши да приеме забележката му като шега и бе доволна, че той не продължи да настоява за очилата. Лакомо се нахвърлиха на храната.

— Нали знаеш, че ме накара да побеснея и не можех да си намеря място от яд? — каза той, отхапвайки от последната препечена филийка.

Тя остави внимателно чашата си с кафе върху таблата и я побутна встрани. Беше изяла всичко в чинията си и сега се облегна на възглавниците, които той бе натрупал зад гърба й.

— Защо?

— Защото замина така внезапно. Направо се поболях от тревога.

— Съжалявам, че не си взех довиждане с теб. Нямах време.

— Това ли бе единствената причина да не ми се обадиш, преди да заминеш?

— Каква друга причина би могло да има?

— Ами тогава, в оранжерията, бе започнало да става доста горещо. И нямам предвид температурата на въздуха. — Хвана ръката й и потърка с палец кокалчетата на пръстите й. — Ако Руби не те бе извикала на телефона, мисля, че щях да ти се нахвърля още там, в калта. Любов сред цветята. Романтика в оранжерията. — Той определено я дразнеше, но изведнъж стана сериозен: — Да не би да избяга от нещо, което те плаши, Ейна? От мен?