Сандра Браун - Предизвикателството

— А какво ще кажеш да не бързаме?

— Сериозно ли говориш? — попита той със светнало лице.

— Да, но всеки сам, под собствения си душ.

— О-о! — възкликна той и усмивката му бързо помръкна. — А не искаш ли първо да потичаме?

— Без мен. Нямам сили.

Това го накара отново да се засмее.

— А аз имам желание да изкача Еверест или да убия някой дракон.

Целуна я леко и си тръгна.

Сега, излизайки от душа, Рейна отново си спомни тази сцена, както и всеки безценен миг, откакто Трент я бе взел в прегръдките си тази нощ. Съкровено пазеше спомена за всяка дума, всяко докосване, защото никога досега не бе срещала такава любов.

И защо да не си признае? Тя също обичаше Трент Гамблин.

Вгледа се внимателно в замъгленото от пара огледало в банята, чудейки се дали любовта блести в очите й. Тези екзотични очи, които толкова се стараеше да скрие, преливаха от чувства. Какво ли би си помислил Трент, ако можеше да ги види? Дали и той би се съгласил с онези, които ги намираха за тайнствени и привлекателни? Дали щеше да ги хареса?

Отвори шкафчето и извади тъмен молив за очи. Повъртя го между пръстите си така, както бившият пушач си играе със забранената цигара. Само няколко леки докосвания с молива тук и лека извивка отдолу. Дали да не опита? Само мъничко, колкото да подчертае издължената им форма? Малко руж точно под скулите? Малко гланц за устни?

Спомни си за всички онези бели дрехи, които бе оставила в Ню Йорк. Контрастът с бялото правеше кожата и косата й изумително красиви. Пристегнатите колани, дълбоките деколтета, свободно падащите поли и панталони бяха най-подходящи за фигурата й. За миг й се прииска да бъде много красива. Как ли щеше да реагира Трент тогава?

— Ти не ме обичаш наистина — бе му прошепнала тя, когато страстта им се бе поуталожила.

— Обичам те.

— Знам с какъв тип жени излизаш обикновено. Аз не съм от тях.

— Може би затова те обичам толкова много. Излизал съм с много красиви жени, но всички те са толкова повърхностни в сравнение с теб. Ти си различна. Имаш сърце. Харесвам тялото ти. Харесва ми начинът, по който се допълваме физически. Но аз се влюбих най-напред в това, което не се вижда с очите. Ти не си просто красива обвивка. Ти си истинска жена.

Рейна върна молива за очи обратно в шкафчето и здраво затвори вратичката му. Покри лицето си с ръце и се опита да се успокои, вдишвайки дълбоко. Женската суета я подтикваше да бъде красива заради него. Но щеше ли да я обича, ако разбереше, че е била също като онези жени, които сега презираше?

Не си правеше никакви илюзии за бъдещето им. Нямаше такова. Не би могло да има щастлив край. Скоро Трент щеше да замине за тренировъчния си лагер. И тогава тя щеше да го загуби завинаги.

Но сега, докато беше с него, щеше да се наслаждава на уверенията му в любов. В живота си бе имала толкова малко пълноценни емоционални връзки. Майка й не познаваше истинската любов. Мори я бе обичал, но поради някаква причина не й се бе доверявал напълно.

Всеки път, щом се сетеше за смъртта му, се чувстваше опустошена. Дали бе посегнал сам на живота си? Тази мисъл не й даваше мира, но любовта на Трент бе приглушила болката.

Дните, които щяха да прекарат заедно, бяха преброени, но тя щеше да изживее всеки миг, без да съжалява. Щеше да бъде Ейна Рамзи, защото това й бе нужно.

Тъкмо бе навлякла чифт джинси и широка карирана риза, когато той почука на вратата.

— Отвори.

— Идвам. Моля те, недей отново да разбиваш вратата.

Отвори му и го попита:

— Ще поправиш ли бравата, преди Руби да я види?

— А ти ще ми дадеш ли целувка?

— Целият си мокър от пот!

— Не и устните ми. — Тя се приближи към него и леко целуна издадените му напред устни. — Предполагам, че това е всичко, с което ще трябва да се задоволя за момента — промърмори той.

Рейна се засмя.

— Гладен ли си?

— Закусвахме в четири часа сутринта. В такъв случай какво яде човек в девет?

— Какво ще кажеш за тостери с шунка и сирене?

— Звучи чудесно.

— Аз ще ги приготвя, а ти иди да си вземеш душ, моля те — каза тя и размаха ръка пред носа си.

Десет минути по-късно той се присъедини към нея в кухнята.

— Сега със сигурност миришеш по-добре — похвали го Рейна. — Нарязах малко плодове за салата и…

Трент я прекъсна, като я придърпа към себе си, притисна я в прегръдките си и горещо я целуна по устните. Докосна с език леко кривите й зъби.

— Обичам да те вкусвам. — Устните му се плъзнаха надолу по шията й. — Цялата — добави и отново я целуна страстно по устата.