Сандра Браун - Предизвикателството

Вместо това, Том само се взираше изумено в Рейна. Не защото я бе разпознал. Той чисто и просто недоумяваше, предположи Рейна, как е възможно подобно увлечение от страна на Трент.

— Искате ли още една бира? — попита тя.

— Не. Не, благодаря — каза Том и се опита да намести мускулестото си тяло на старичкия диван на Руби. Викторианските мебели не предлагаха удобства за професионалните футболисти. Той потъна в меките възглавници и коленете му се оказаха на едно ниво с гърдите. Ако можеше да се шегува в този миг, Рейна би отбелязала колко нелепо и гротескно изглеждат Том и Трент в гостната на Руби — като великани в кукленска къщичка.

— Искаш ли бира, скъпа? — попита я Трент и я настани до себе си.

— Знаеш, че не обичам, но ще си пийна от твоята, тъй като съм много жадна. Навън е толкова горещо.

Отпи глътка студена бира от неговата кутия и облиза устни. Той се засмя, целуна я и погледна към Том, сякаш чакаше одобрението му. Том все още продължаваше да се взира безмълвно в тях.

— Ще останете ли за вечеря, Том? — запита Рейна, за да наруши неловката пауза.

— Ъ-ъ не. — Той се прокашля, преди да продължи: — Аз трябва ъ-ъ да се връщам. Имам ъ-ъ среща.

Бе дошъл в Галвстоун с надеждата да отведе Трент обратно в Хюстън. Струваше му се, че приятелят му се е правил на отшелник прекалено дълго. Трябваше да заминат на тренировъчен лагер след няколко дни. Том възнамеряваше да прекара това време в непрекъснато пируване и предполагаше, че и Трент има същите намерения. Достатъчно шокиращо бе да разбере, че Трент няма да се присъедини към гуляите.

Но когато Ейна Рамзи влезе в стаята, Том се почувства така, сякаш изведнъж бяха издърпали килима изпод краката му. Не можеше да повярва на очите си. Ето сега, мислеше си той, някой ще ми каже, че сънувам.

— Мисля, че престоят на Трент тук му се е отразил много добре — подхвана той. Ако Ейна бе красива, нямаше да му е никак трудно да говори с нея. Но тази жена с размъкнати панталони и жилетка го притесняваше. — От години не съм го виждал в по-добра форма.

— Безпокояхме се за рамото му, но миналата седмица докторът каза, че напълно е заздравяло. — Тя се обърна към Трент и му се усмихна.

— Така ми каза и Трент.

— Мисля, че той може да поведе Мустангите към Суперкупата и да спечели тази година — уверено заяви Рейна. После плъзна ръка по бедрото на Трент — един от онези спонтанни жестове, които ясно издават колко близки са двама души.

Трент въздъхна престорено и се облегна удобно на креслото.

— Дамата ме обожава — похвали се той.

Рейна шеговито го смушка с лакът в ребрата. Сборичкаха се и накрая се прегърнаха.

— Трент ми каза, че рисуваш или поне работиш нещо подобно — обърна се Том към Рейна, когато най-сетне се бяха успокоили.

— „Нещо подобно“ е по-точно казано. Рисувам върху дрехи, но съм решила да разширя асортимента. Мисля да се захвана с дамаски, декоративни възглавнички, подобни неща.

Том кимна, но тя не вярваше, че е добил и най-бегла представа за работата й. Бари й бе подхвърлил идеята, че щом като заможните дами в Хюстън са съгласни да харчат стотици долари за оригинални, ръчно рисувани дрехи, може да са склонни да плащат хиляди, за да имат оригинални, ръчно рисувани кресла, канапета или шезлонги. Рейна внимателно бе обмислила предложението и след това бе споделила идеята с Трент. Той я бе подкрепил изцяло.

— Направи няколко неща — бе предложил той. — За да видим как ще се приемат на пазара, можем да ги изложим в някои от жилищата, които моята компания продава.

— Затова излизах днес — осведоми тя Том. — Ходих до един склад за текстил, за да купя материали. — Посочи към огромния пакет, който бе оставила до вратата, когато Трент я бе въвел в гостната. — И като говорим за това — каза тя и се изправи, — ще ви помоля да ме извините и ще се кача горе да поработя.

— Не можеш ли да си починеш малко и да поседиш с нас? — попита Трент, като я хвана за ръката.

— Сигурна съм, че двамата с Том имате да си говорите за много неща, така че ще ви оставя сами. Беше ми приятно да се запозная с теб, Том.

Той се изправи и неловко запристъпя от крак на крак:

— На мен също.

— Ще се видим по-късно, скъпи.

Трент я дръпна за ръката и я целуна продължително. Когато най-после се изправи, тя кимна стеснително на Том, взе пакета си и се качи горе.

Трент я изпрати с усмивка. Мислеше си за предната нощ. Усети топлина в слабините си при спомена за бурната им страст. Щом я изгуби от поглед, той отново се обърна към Том, който седеше отпуснат и зяпаше в пода.