Сандра Браун - Предизвикателството

— Защо?

— Посред бял ден е.

— И какво от това?

— Трябва да рисувам. Имам работа. Четири нови поръчки.

— Добре — тежко въздъхна той. — Ще те оставя да работиш, ако ми позволиш да чета книга в твоя апартамент.

Тя внимателно го изгледа, като се мъчеше да разбере дали не се опитва да хитрува. Накрая се съгласи.

— Добре. Но само ако обещаеш да се държиш прилично.

— Обещавам.

Качиха се в апартамента й и дори положиха усилия да удържат на обещанията си. Но както се оказа, прекараха следобеда, като се любиха бавно и продължително.

Беше прекрасно, но Трент остана леко разочарован от настояването на Ейна да остави тежките завеси спуснати, така че стаята тънеше в полумрак.

Искаше му се да види тялото й, обляно от слънчевите лъчи. Изтегнат на леглото до нея, той я наблюдаваше, докато тя спеше. Не можеше да разбере как е могъл да я смята за невзрачна.

Тя бе красива. Не приличаше на никоя от жените, които бе срещал. Запълваше някаква празнина в живота му, за която не бе и подозирал, че съществува. И сега, когато най-после я бе открил, нямаше да я остави да си отиде.

— О, ето я и нея!

Рейна чу гласа на Трент в мига, в който отвори входната врата и веднага след това долови и познатите му стъпки по дървения под.

— Ейна?

— Здравей.

Той дойде при нея, прегърна я и я целуна набързо.

— Искам да те запозная с един човек.

— Но…

— Чувала си за Том Танди, нападател на Мустангите. Той има най-добрите ръце в цялата футболна лига. Дошъл е на гости. Разказах му всичко за теб.

Опита се да го спре, но Трент упорито я водеше към гостната. Не искаше да се среща с никого в този окаян вид. Бе ходила да търси материали за работата си и се чувстваше изпотена и размъкната.

Освен това винаги когато срещаше някого за пръв път, се страхуваше, че може да я разпознае. С Трент бяха неразделни напоследък. Чувствата му бяха искрени. Бе убедена в това. Сега повече от всякога се боеше той да не разбере, че не е тази, за която се представя. Не знаеше как би реагирал, ако открие истинската й самоличност, но не искаше да рискува. Всичко бе толкова прекрасно, не искаше нищо да го помрачава.

Не бяха успели да скрият връзката си от Руби. През онази първа вечер, когато Трент бе удържал на обещанието си и ги бе извел на вечеря, тя бързо бе преценила ситуацията.

— На вас двамата ви отне доста време да се оцените един друг — бе казала тя, докато разглеждаше менюто.

— Какво имаш предвид, лельо Руби? — невинно попита Трент.

Руби надникна иззад менюто и му хвърли унищожителен поглед.

— Не съм някоя изкуфяла старица, млади човече, и се възмущавам от намека ти, че не разбирам от тези неща. Къде си мислиш, че бях миналата нощ?

— Каза, че отиваш при болен приятел — отвърна той с блеснали очи.

— Но не съм твърдяла, че ми е само приятел, нали?

Рейна не можеше да продума от изненада. Руби отново се зае с менюто си. Трент се засмя така гръмогласно, че привлече вниманието на няколко души от околните маси, които го познаха и дойдоха за автографи.

След тази случка Рейна престана да крие връзката си с Трент от леля му. Руби се държеше така, сякаш нямаше нищо странно в това красив и очарователен мъж да се влюби до уши в някаква повлекана. Но Рейна не бе наивна и знаеше, че другите хора биха сметнали връзката им за странна.

В мига, в който влезе в гостната и видя изражението, изписано върху лицето на Том Танди, осъзна каква необичайна двойка бяха двамата в очите на хората. Рейна и Трент Гамблин биха били идеалната двойка, но госпожица Рамзи не бе подходяща за него. Ако досега не го бе осъзнавала, реакцията на госта им ясно го показа. Той бе, меко казано, шокиран.

Брадичката му направо увисна от изненада. Рейна изпита съжаление към него. Трент несъмнено му я бе описал с думи и младежът изобщо не очакваше, че госпожица Рамзи изглежда по този начин.

— Том, запознай се с Ейна Рамзи. Ейна, това е Том Танди.

— Здравейте, Том! — протегна ръка тя. Дланта й бе все така загрубяла и нямаше оформен маникюр, макар напоследък да й се щеше да остави ноктите си да пораснат само заради удоволствието да ги прокара по гърба на Трент. Когато той целуваше ръцете й или ги стискаше в своите, както обичаше да прави, си мечтаеше за дните, когато те бяха добре поддържани. Том само леко стисна ръката й и побърза да я пусне. — Заповядайте, седнете. Виждам, че Трент вече ви е предложил нещо за пиене.

Независимо дали Трент го осъзнаваше, ситуацията бе доста неловка. Тя се държеше като гостоприемна домакиня само за да накара изумения младеж да се отпусне. Сега той трябваше да каже на приятеля си: „Наистина е толкова красива, колкото ми я описваше“ или: „Сега разбирам какво те задържа в Галвстоун, хитрец такъв.“