Сандра Браун - Предизвикателството

Трент скръсти ръце на гърдите си:

— Моля, продължавай. Накъде биеш?

— Истината е, че всеки път връзката ти с една жена се развива добре докато печелиш. Щом загубиш мач — и хоп, край на връзката. Финито.

Трент се размърда неловко и се обърна с гръб към Том, уж да оправи пепелника на масата.

— Значи изпадам в лошо настроение след загуба. И какво от това?

— А, не. Твоето е далеч по-страшно от лошо настроение, приятелю. Ти трябва да бъдеш водещият в една връзка. Звездата. Не искаш дамата да те превъзхожда по какъвто и да било начин. Ти си роден състезател — както на игрището, така и в бизнеса — и винаги играеш честно. Обичаш предизвикателствата. Но в любовния си живот не понасяш съперничеството. Една красива, известна, надарена или преуспяла жена представлява заплаха за егото ти, особено когато губиш на терена или пък лекуваш травма на рамото си, която може да сложи край на кариерата ти. — Том се приближи и заговори тихо и състрадателно: — Ейна Рамзи не представлява подобна заплаха, нали, Трент?

Гамблин се извърна с разтреперана от ярост брадичка, но това не стресна Том. Той смело продължи:

— Тя не е красива като теб. Със сигурност не се облича така добре. Не те превъзхожда финансово. Не се съмнявам, че е талантлива, но безспорно ти си звездата този път, нали? — Въздъхна дълбоко и сложи ръка на рамото на Трент. — Тя е точно това, от което се нуждаеше преди няколко седмици — жена, която да те обожава и да приема за истина всяка твоя дума, която да вярва, че никога не грешиш. За нея ти си приказният принц. Погледни фактите, Трент. Когато дойде тук, ти губеше. Използвал си Ейна, за да повдигнеш самочувствието си.

Гневът на Трент се уталожи, тъй като част от думите на Том бяха истина. Харесваше и уважаваше Том Танди и като спортист, и като човек. Бяха приятели от години и това даваше право на Том да говори открито с него.

— За някои неща си прав, Том. Но грешиш относно чувствата ми към Ейна. Всичко започна така, както казваш — исках само да се позабавлявам. Тя беше насреща. Защо да не се възползвам? Нямаше какво друго да правя. — Погледна приятеля си право в очите. — Но за пръв път в живота си наистина опознах една жена. Звучи сладникаво, но аз я обичам. Знам, че е различна. Точно затова я обичам.

Том внимателно се вгледа в лицето на Трент, опитвайки се да разбере доколко е искрен. И тогава смутено се усмихна.

— В такъв случай съвсем не съм бил прав. Надявам се всичко да свърши добре. Приятели ли сме? — попита и протегна ръка.

Трент я стисна силно и го потупа по рамото:

— Приятели сме.

Скоро след това Том си тръгна. Трент се втурна нагоре по стълбите и високо извика Ейна.

— Къде е пожарът? — попита тя, като подаде глава иззад вратата.

— Тук. — Той я върна обратно в стаята, като затвори вратата с крак, притисна я в прегръдките си и изгори устните й с целувка. — Искам да правим любов.

— Трент — засмя се тя и понечи да се измъкне от обятията му.

— Веднага.

— Аз тъкмо…

Отново я целуна сладострастно. Вече се познаваха толкова добре, че знаеше точно какво да направи. Пожарът, за който той говореше, обхвана и нея, подхранван от несекващото й желание да бъде с него.

Бързо се освободиха от дрехите си и коленичиха на пода. Той покри с целувки шията и гърдите й. Рейна се изви назад и гъстата й коса се разпиля свободно. Палавият му език галеше кожата й, докато тя цялата настръхна. После я положи на пода и я облада.

След като се върнаха към реалността, той остана сгушен в нея, вдишвайки дълбоко аромата на цветя, който се носеше от косите й. Навън вече се смрачаваше, но това, което виждаше у Ейна, бе достатъчно, за да го накара да се зачуди защо Том не я смята за красива. Разпиляната й по пода коса бе гъста и мека като коприна. Кожата й, покрита с капчици пот от бурната страст, сякаш блестеше в мрака.

Отново започна да я люби, но този път не бързаше и се наслаждаваше на всеки безценен миг, на всеки сладостен звук, който тя издаваше в отговор на ласките му.

С никоя друга жена не бе изпитвал такова удоволствие. През цялата вечер отново и отново й доказваше любовта си, като отричаше всичко, което Том бе казал. Особено пред себе си.

В първия миг Рейна не можа да си спомни защо не искаше да се събужда. После се сети и отново затвори очи.

Трент заминаваше днес.

Обърна се по гръб и се запита дали ще може да го изпрати спокойно. Нямаше много време за чудене, тъй като на вратата се почука дискретно. Тя скочи от леглото и изтича да отвори.