Сандра Браун - Предизвикателството

— И добре че е така. — Засмя се и я целуна. — Сигурен съм, че входното антре никога не е било свидетел на подобна страст.

Тя подръпна къдравите косъмчета на гърдите му и той изохка. После и двамата се засмяха.

— Леля ми излезе сутринта да навести болен приятел. Каза, че най-вероятно няма да се върне до утре. Така че — провлачи многозначително той — тази нощ цялата къща е на наше разположение.

— Но ние не използваме цялата къща, а само това легло.

— Такава е основната идея.

Този път целувката им бе изпълнена с нежност.

— Никога не съм си представяла, че ще бъдем заедно по този начин — прошепна тя с устни, допрени до неговите.

— Аз пък си го представях. Неведнъж.

— Е, всъщност и аз си го представях, но… О, знаеш какво имам предвид.

— Не можех да си те представя така. — Той ласкаво прокара ръце по голия й гръб.

— Какво искаш да кажеш?

— Не можех да отгатна формите на тялото ти под дрехите, които носиш. Признавам, че един от многото ми таланти е умението да разсъблека всяка жена с поглед. — Намръщи се леко и продължи: — С теб това бе напълно невъзможно и направо ме подлудяваше. Искаше ми се да разбера как изглеждаш гола. — Ръцете му нежно замилваха гърдите й. — Мога да кажа, че съм приятно изненадан.

Той се премести по-надолу и устните му замениха ръцете му. Рейна обхвана с длани лицето му. Брадата му леко я драскаше. Усещането й достави удоволствие.

Дъждът продължи през цялата нощ, също както и любенето им. По света вероятно нямаше други хора, които да си допадат толкова пълно физически. И най-лекото докосване от негова страна събуждаше у нея сексуални желания, каквито не бе и подозирала, че таи. Любиха се много пъти през нощта. Настроението и ритъмът бяха различни, но тялото му неизменно я довеждаше до върха на удоволствието.

Постепенно тя преодоляваше стеснителността си. В началото се колебаеше да направи каквото и да било, дори да го докосне.

— Сложи ръце върху гърдите ми — задъхано я подкани Трент, след като тя изненадващо се озова върху него. — Докосни ме. Моля те, докосни ме.

Тя направи, както я бе помолил, но ръцете й бяха много предпазливи. Тогава усети ударите на сърцето му под дланта си и се осмели да стори това, което отдавна искаше да направи. Ръцете й замилваха гърдите му, докато най-накрая той застена под нея.

Нежните докосвания на устните й бяха изпитание за издръжливостта му и когато не можеше да се сдържа повече, той отново я издърпа върху себе си.

Щом й се стореше, че няма какво повече да научи, той й показваше нови еротични преживявания.

През тази нощ помежду им се появи разногласие само веднъж — когато той посегна да включи нощната лампа.

— Не! — рязко извика тя и издърпа завивките върху себе си.

Това го изненада.

— Но аз искам да те видя — внимателно обясни той. — Искам да видя двама ни заедно.

— Не, Трент, моля те. Ако искаш да остана, недей да включваш лампата.

— Не те разбирам. — Бе искрено объркан. До този миг тя охотно бе изразявала чувствата си по всякакъв начин. Защо се боеше от светлината? Притисна я в прегръдките си. — Красива си. Чувствам го. Позволи ми да те видя.

Рейна се сгуши в него, наслаждавайки се на начина, по който гъстите косъмчета по гърдите му докосваха лицето й.

— Моля те, Трент. Предпочитам тъмнината, моля те.

Знаеше, че сега косата й е разрошена и разпиляна на всички страни така, както често я бяха снимали по-рано. Очилата й все още бяха в чантичката й долу. И въпреки че бе качила някой и друг килограм, тялото й изглеждаше горе-долу както на рекламите, които бе правила, защото фотоапаратите винаги добавяха по няколко килограма отгоре.

Тази вечер бе толкова специална! Той се любеше с нея, без да се замисля за външния й вид. Не искаше да рискува и да развали всичко, ако случайно я познае.

Трент неохотно се съгласи. Малко по-късно дори се пошегува с нежеланието й да включат лампата:

— Не мислех, че си толкова срамежлива.

Рейна знаеше, че той нямаше да е на това мнение, ако поне веднъж бе надникнал зад кулисите на някое модно ревю. Красавиците, които крачеха по подиума, изглеждаха спокойни, самоуверени и безупречни, но зад сцената бе истинска лудница. Често се случваше някой да я преоблича, докато тя сменяше обиците или шапката си.

Чужди ръце я бяха събличали и обличали почти толкова често, колкото го бе правила и тя самата. Човек не можеше да се срамува от голотата си и да работи с дизайнери, шивачки и фотографи. Техните докосвания бяха толкова безлични и лишени от чувства, че скоро бе престанала да ги забелязва. А майка й никога не бе изразявала обичта си по този начин.