Сандра Браун - Предизвикателството

С изправени рамене и високо вдигната глава, Рейна мина покрай тях. Някой подсвирна:

— Господи, с кого ли е тя?

Мъжът бе спортен журналист и не я позна. Затова пък колежката му, която се занимаваше със светската хроника, веднага се досети коя е.

— Бързо! — възбудено извика тя на фотографа си. — Направи няколко снимки, преди да е влязла вътре.

— Но коя е тя? — полюбопитства спортният журналист.

— Рейна, глупак такъв. Не четеш ли нищо друго освен спортни списания? Всъщност сега се сещам, че преди няколко години тя рекламира цяла колекция бански костюми в „Спортс Илъстрейтид“.

— О, да, сега си спомням. Тя е известен модел, нали?

— От най-известните.

— Какво прави тук? — попита той.

— Не знам, но смятам да разбера. Не се е показвала на публични места от месеци. Носеха се слухове, че е надебеляла или нещо такова.

— Всяка жена би трябвало да е толкова дебела — многозначително се усмихна спортният журналист.

Рейна долови достатъчно от разговора им, за да разбере, че е разкрита. Нямаше връщане назад. Каквото бе писано, щеше да стане. Не я бе грижа какво щяха да кажат другите за нея. Как ли щеше да реагира Трент?

С леки стъпки се изкачи по стълбището пред входа на построената в колониален стил къща. До вратата стоеше изискана възрастна двойка. Рейна позна собствениците на хюстънския футболен отбор, които разговаряха с Том Танди.

Поколеба се за миг, но после смело продължи напред. Том я зърна и типично по мъжки я огледа от глава до пети.

— Здравей, Том! — промълви тя. Той едва я чу сред оживената глъчка и музиката в залата.

Изненадано се вгледа в очите й и измърмори едно „Здравей“. Направи й място да се приближи до собствениците на отбора, които любопитно я оглеждаха и очевидно очакваха да им я представи.

— Господин и госпожа Харисън, бих искал да ви запозная с госпожица… ъ-ъ…

Беше ясно, че Том не може да се сети коя е, така че тя реши да му спести притеснението и се представи сама, като протегна ръка:

— Аз съм Рейна.

Господин Харисън пое ръката й безмълвно. Беше поразен, както се случваше с повечето мъже, които я срещаха за пръв път. Затова пък съпругата му се усмихна приветливо и каза:

— За нас е чест да ни гостувате, Рейна. Роклята ви е ослепителна.

— Благодаря ви.

— Том, защо не предложиш на Рейна да пийне нещо?

— Да, да, разбира се. Искаш ли да… ъ-ъ… — Кимна към бара, канейки я да го придружи дотам. Не смееше да я докосне. Тя благодари на семейство Харисън за гостоприемството и ги остави да посрещат останалите гости, които се тълпяха на входа. Докато си проправяше път през тълпата, Том недоумяваше откъде познава това божествено създание. Защо не си спомняше да я е срещал? Никога не е бил чак толкова пиян!

— „Рейна“ ли каза?

— Да, но ти бях представена като Ейна. В Галвстоун. Преди няколко седмици. Виждал ли си Трент? Тук ли е вече?

Том се закова на място и зяпна от изненада. Хвана Рейна за раменете с големите си ръце и внимателно я изгледа.

— Дяволите да ме вземат! — повтори той няколко пъти, после отметна глава назад и избухна в гръмогласен смях. — Кучият му син… Чакай само да ми падне в ръчичките. И преди ми е погаждал номера, но този наистина си го бива. Боже, този път направо ме разби. Ама и теб си те бива! И ти участваше, нали? Милостиви боже, не бих те познал за нищо на света.

— Това не беше точно шега. Виж, аз…

Тогава забеляза Трент.

Стоеше на няколко метра встрани и разговаряше със съотборниците си — нападатели, ако можеше да се съди по ръста им. Доста го надвишаваха на височина, но за Рейна той бе най-внушителният мъж в залата.

Косата му бе небрежно пригладена и падаше над яката му. Загорялото лице рязко контрастираше на бялата му риза. Само Трент можеше да си позволи да носи толкова прилепнали бели панталони. Бяха безукорно ушити и точно по мярка. Идеално подхождаха на морскосиния му блейзър.

Той се смееше и белите му зъби блестяха на светлината. Непрекъснато поглеждаше към входната врата и очите му бяха изпълнени с вълнение и нетърпение.

Сърцето й преливаше от любов. Не й се искаше да откъсва очи от него. Ако можеше да отложи неизбежното… Но беше невъзможно. Само няколко секунди след като го бе видяла, той огледа присъстващите и спря вниманието си върху нея.

Също както и приятелят му преди това, Трент огледа преценяващо зашеметяващата дама в бяло. Тя имаше тъмна махагонова коса, кожата й бе блестяща като мрамор и апетитна като праскова, а фигурата й бе направо невероятна.