Сандра Браун - Предизвикателството

— Права си. И двамата не струваме кой знае колко, нали? Това, което ме дразни, е, че аз поне не се правя на велик. А ти, на свой ред… За какво бе целият маскарад? Онези проклети дрехи и всичко останало?

— Зарязах кариерата на модел преди повече от шест месеца. Омръзна ми.

— Да изглеждаш невероятно? Светът да лежи в краката ти и всяка жена да се опитва да изглежда като тебе? Хайде стига, Ейна — или Рейна, или както там е името ти, не съм вчерашен. Дай ми поне една правдоподобна причина.

— Не беше заради самата кариера. А заради всичко останало, което върви с нея.

— Да — саркастично каза той, — като славата и богатството например.

— Майка ми се опитваше да ме продаде на един богат старец — разгорещено заяви тя. — Това достатъчно правдоподобна причина ли е за теб? Реших да не търгувам с тялото си по този начин и напуснах Ню Йорк. Дойдох тук, заживях при Руби. Исках ново име. Незабележимо, обикновено лице. Анонимност. Спокойствие. Исках хората да ме приемат без външния блясък, да надникнат зад повърхността и да видят жената вътре в мен.

— Добре, засега ще приема това. — Погледът му се плъзна по прическата, роклята и бижутата й. — А тази вечер? Защо, след като си направила такава драстична промяна, реши да се появиш в този вид тук?

Тя пристъпи към него.

— Влюбих се, Трент. В теб.

Той й обърна гръб и пъхна ръце в джобовете си. Загледа се в неподвижното езеро. Не се долавяше никакъв полъх на вятъра. Беше много задушно и горещо. Щурчетата свиреха в дърветата около езерото. От хладните си кални скривалища се обаждаха и жабите. Музиката от партито им се струваше много далечна, сякаш не можеше да проникне през тежкия въздух.

— Какво общо има това? — попита той след продължителната напрегната пауза.

— Това променя всичко. Ти каза, че ме обичаш. Мен — наблегна тя, като притисна ръце до гърдите си. — Е, сегашният ми вид е част от мен. Допреди няколко месеца беше много съществена част.

— Откъде да знам дали любовта ти към мен не е също толкова фалшива, както и всичко останало?

Обърна се и отново се вгледа в нея. Обвинителният му поглед я разгневи.

— Какво беше фалшиво у Ейна Рамзи?

— Най-напред името й — каза той, подчертавайки думите си с насочен към нея пръст.

— Ти предположи, че името ми е Ейна, защото видя подписа „Ейна Р.“ на рисунките ми. Това е анаграма на Рейна, в случай че не си забелязал.

— Много умно — саркастично каза той. — Ти защо не ме поправи?

Тя закърши ръце:

— Беше ме страх от разкриване. Все още не бях решила какво да правя. Имах нужда от повече време.

— След това имаше време. Достатъчно време.

— И кога би било подходящо да ти кажа, Трент? Ти се влюбваше в мен и аз те желаех. — Една сълза се търкулна по бузата й. Това ни най-малко не намали красотата й — беше кристално чиста и блестяща като скъпоценните камъни по обиците й. — Ти беше първият човек в живота ми, който ме хареса, а после и обикна заради самата мен, а не заради външния ми вид. Не можех да рискувам да те загубя. Прости ми, че те заблудих. — Тя потрепера, докато си поемаше дъх на пресекулки. — Ядосан си — и имаш пълно право. Знаех, че ще стане така, когато дойдох тук тази вечер. Но никога не съм искала да те правя на глупак. Не ми беше лесно да те лъжа през цялото време. Много пъти ми се искаше да призная коя съм, но ти казваше, че ме обичаш, защото съм различна. Не бях сигурна, че ще обичаш Рейна така, както обичаше Ейна. — Изтри сълзите си и тихо се засмя. — След първата ни нощ заедно исках да си сложа грим, да се облека хубаво. Исках да бъда красива заради теб, както всяка жена желае да бъде красива за любимия си. Но нещата, които ми бе казал, докосванията ти ме караха да се чувствам красива. По-красива от когато и да било. И това нямаше нищо общо с начина, по който изглеждах. За да разбереш мотивите ми, трябва да познаваш самотата, която това лице ми е носило цял живот. Няма да се спирам подробно на това, защото би могъл да си помислиш: „От какво се оплаква? Лицето й е донесло богатство. Красива е.“ Но аз съм преживяла същата дискриминация, на каквато е подложена и една непривлекателна жена. Предразсъдъци, отблъскване, изолация, болка, без значение каква е причината. — Застана до него и смело положи ръка на гърдите му. — Ти обичаше Ейна въпреки невзрачния й външен вид. Аз съм същата тази жена, Трент. Можеш ли да ме обичаш, нещо повече — да ме приемеш, с това лице?

В очите му напираха сълзи и той премигна, опитвайки се да спаси достойнството си.