Сандра Браун - Предизвикателството

— Толкова си красива! — промълви дрезгаво. — Аз не те познавам. Ти си като някакво неземно създание, като богиня.

— Не съм, Трент. Говори ми — помоли тя. — Докосни ме. Целуни ме и ще разбереш, че съм същата.

Направи първата крачка и протегна ръце напред и на него не му оставаше друго, освен да се наведе към нея. Рейна облегна глава на гърдите му и го притисна към себе си.

— Липсваше ми — прошепна тя, сгушена в обятията му. Дъхът й галеше къдравите му косъмчета. Целуна загорялата му кожа. — Липсваше ми.

Той изстена тихо и придърпа познатото й тяло по-близо до себе си. Зарови пръсти в косите й и наклони главата й назад за целувка. Но миг преди устните им да се срещнат, Трент се поколеба.

Рейна го сграбчи и го притисна към себе си.

— Да не си посмял да се тревожиш, че ще развалиш грима ми! Целуни ме така, както винаги си го правил.

Не му бе нужна допълнителна покана. Впи жадни устни в нейните. Тя посрещна езика му с тих стон на удоволствие и собственически обви ръце около врата му. Изви тялото си към него, за да станат едно цяло.

И тогава Трент разбра. Тя беше негова. Той си беше у дома.

— Какво каза леля Руби?

— Горката жена, остана безмълвна този път.

— Тя разпозна ли Рейна?

— О, да. Нали знаеш колко обича модните списания? Освен това бе чула майка ми да ме нарича Рейна и…

— Майка ти ли? Кога?

— Посети ме неочаквано. Разбрах, че Мори…

— Кой е Мори?

— Моят агент. Приятелят ми, който почина.

— Този, за когото мислеше, че се е самоубил?

— Да, защото майка ми ме накара да повярвам в това.

— Каква змия!

— Ами да…

— Извинявай, че те прекъсвам. Продължавай. Всичко е толкова объркващо.

— По-късно ще ти обясня подробно. Засега е достатъчно да знаеш, че майка ми дойде да ме види и срещата ни не бе от най-щастливите. — В гласа й се прокрадна тъга. — Надявам се, че някой ден двете ще постигнем известно разбирателство и ще изпитаме по-топли чувства една към друга.

Трент я целуна нежно по челото.

— И аз се надявам на същото, но само заради теб. Както и да е, разкажи ми за леля Руби.

— Ами тя всъщност бе чула двама души да ме наричат Рейна, но очевидно това не й бе направило впечатление. Когато тази вечер слязох долу, тя само ме изгледа втрещено и не можа да промълви и дума. Казах й, че ще й обясня всичко по-късно.

— Изглежда, има доста да обясняваш, госпожице Рамзи — каза той и с пръст повдигна брадичката й.

— Да. Но както казах по-късно.

Трент я издърпа върху себе си и сплете ръце на тила й. Целувката им бе продължителна и страстна.

Не бяха останали дълго на партито, след като се сдобриха. След няколко страстни целувки в беседката пооправиха дрехите си, намериха обувките на Рейна и се върнаха в къщата. Том ги посрещна на двора с измъчен и объркан вид.

— Какво става, по дяволите? — попита той. Поканиха го да се присъедини към тях, докато си похапваха от изобилния бюфет. През това време го осведомиха накратко за събитията. Том поклати глава умислено.

— Трябваше да се досетя, че приятелчето ми, супер-жребецът Гамблин, накрая ще грабне най-ослепителната жена в цялата страна — измърмори той.

— Наистина ли си „супержребец“? — попита го после Рейна, захапвайки го леко по ухото. Лежаха, прегърнати и голи, в огромното му легло. След кратка обиколка на къщата му и пожелание за „лека нощ“, отправено към иконома, Трент я бе отвел направо в спалнята.

— Оплакваш ли се? — Той я притисна към себе си.

— Хм — въздъхна тя и започна да се движи. — Но аз съм моногамно същество, Трент.

Впи поглед в очите й:

— Аз също. Отсега нататък.

Тя проследи очертанията на устните му с пръст.

— Имаме ли бъдеще заедно?

— Имаме, ако приемеш една развалина за свой съпруг.

Рейна хвана дясната му ръка и целуна деформираните му пръсти.

— Искам те за свой съпруг повече от всичко на света. Но ти съвсем не си развалина.

— Говоря сериозно, Рейна. — Вече произнасяше истинското й име с лекота. — Може би този сезон ще изляза на терена и ще стана за посмешище на всички футболни фенове от Грийн Бей до Маями.

— Не, няма! — разпалено отвърна тя. — Но дори и да не спечелиш нито един мач, това няма да бъде краят на света. Не знаеш ли какъв голям успех си постигнал вече?

— Така ли?

— Да, в наистина важните неща.

— Като например?

— Като например това, че си любящ и грижовен човек.

— Значи не смяташ, че те манипулирам? Том ме обвини, че съм се влюбил в „Ейна“ само защото е била първата жена, която не заплашва крехкото ми его.