Сандра Браун - Алибито

— Имам малко работа за теб, Лорета.

— Какво, да не би днес да е първи април?

— Не. Сигурно напълно съм оглупял, щом реших отново да ти се доверя.

Сбръчканото й лице доби развълнуван израз.

— Все още не е късно да се откажеш, Хамънд. Бих се възползвала от всяка възможност да изкупя вината си за това, което ти причиних, но ще бъде лудост от твоя страна отново да разчиташ на мен.

Той мрачно се усмихна.

— Е, и по-рано са ме обявявали за луд.

Очите й отново се насълзиха, но леко се покашля и решително изправи гръб.

— Какво… какво си намислил?

— Навярно си чула за Лут Петиджон.

Тя зяпна от изненада.

— Искаш да се захвана с нещо толкова важно?

— Косвено. — Хамънд нервно се размърда върху твърдата пейка. — Ще те помоля да свършиш нещо неофициално за Областната прокуратура. Строго поверително е. Между мен и теб. Никой друг не бива да узнае. Ясно?

— Аз съм отрепка, Хамънд. Вече си се убедил в това. Но истински те харесвам. Възхищавам ти се. Ти си един от малкото добри хора и за мен е чест да те смятам за свой приятел. Помогна ми, когато всички избягваха да разговарят с мен. Възможно е да те разочаровам, но по-скоро бих позволила да отрежат езика ми, отколкото да издам твоя тайна.

— Вярвам ти. — Съсредоточи поглед право в очите й. — Колко си пила?

— Порядъчно, но утре ще си спомня всичко.

— Добре. — Хамънд замълча за миг и въздъхна дълбоко. — Искам да събереш сведения за… да ти напиша ли името?

— Нима си готов да рискуваш?

Тези думи го накараха да се замисли.

— Не.

— Тогава не го пиши, за да няма никакви доказателства.

— Доказателства? Хей, Лорета! — възкликна той и протегна ръце напред. — Услугата, която искам от теб, е лична. Донякъде противоречи на етиката, но няма нищо незаконно. Просто ми е нужна по-подробна информация за едно заподозряно лице.

Тя наклони глава встрани и любопитно го изгледа.

— Може би съм по-пияна, отколкото мислех. Нима току-що каза…

— Правилно си чула.

— Искаш да дадеш шанс на заподозрян в убийството на Петиджон?

— Би могло да се каже.

— Как така?

— Не си достатъчно пияна, за да ти обясня.

Лорета искрено се засмя и все още с известно недоверие каза:

— Добре. Кой е заподозреният?

— Доктор Алекс Лад.

— А той в Чарлстън ли е?

— Всъщност е жена.

Тя примигна няколко пъти и го изгледа строго.

— Значи жена.

Хамънд си даде вид, че не обръща внимание на въпросително повдигнатите й вежди.

— Психоложка от Чарлстън. Проучи всичко за нея. Произход, семейство, учение — всичко. Но най-вече дали е имала някаква връзка с Петиджон.

— Имаш предвид — интимна?

— Да — промърмори той. — Нещо такова.

— Останах с впечатление, че Стефи Мъндел ще поеме делото за Петиджон.

— Откъде ти хрумна?

Лорета сподели, че е видяла Стефи и Рори Смайлоу в спешното отделение на болницата в нощта след убийството.

— Бях отишла да видя Бев. Всъщност се канех да й поискам пари. Както и да е, онази досадница Стефи и темерутът Смайлоу нахълтаха като разбойници. Но нямаха късмет. Едно сукалче с докторска титла не ги пусна, колкото и да го убеждаваха. За мое щастие. — Тихо се захили, но след миг се обърна към Хамънд със сериозен израз: — Все още ли спиш с нея?

Той не можа да скрие изненадата си, но не попита откъде е разбрала за тайната му връзка със Стефи. Това бе ново доказателство колко е добра в професията си.

— Не.

Лорета го изгледа изпитателно, сякаш да се увери, че и казва истината.

— Добре. Защото би ми било неприятно да говоря лоши неща за любовницата ти.

— Не харесваш Стефи?

— Нима някой би харесал отровна змия?

— Не е толкова лоша.

— Напротив. Тя е усойница. — Хвърли ти око още когато дойде в Чарлстън. Но не й е достатъчно, че ти е смъкнала панталоните. Иска сама да ги носи.

— Ако намекваш, че за пореден път сме съперници за едно и също дело, не ми казваш нищо ново.

— А хрумвало ли ти е, че може би Стефи те е прелъстила, за да си осигури място в прокуратурата?

— Нима искаш да кажеш, че е спала с мен само за да напредне в кариерата? За бога, благодаря ти, Лорета! Това беше истински удар по мъжкото ми самочувствие.

Тя подбели очи.

— Боях се, че тази вероятност ти е убягнала. Мъжете често си въобразяват, че под панталоните им се крие Вълшебна пръчка, с която омагьосват благодарните жени. Затова толкова лесно ви водят за носа.

В съзнанието на Хамънд внезапно изплува Алекс Лад. Ако Лорета знаеше колко лекомислено е бил изигран в събота, навярно би го нахокала.