Сандра Браун - Алибито

— Не се замислих за това, мистър Крос. Едва вчера, когато я видях по телевизията, си спомних.

— Не е искал да причини неприятности на никого, затова казал само на Смайлоу.

— На Смайлоу?

Детективът, който се бе приближил към Хамънд, се обърна към Смити:

— Когато спомена, че си видял прокурора от телевизионния репортаж, помислих, че говориш за мистър Крос.

— Не, сър, за дамата-прокурор — обясни възрастният човек. — Съжалявам, ако съм причинил неприятности на някого.

Хамънд сложи ръка на рамото на Смити.

— Благодаря ти, че все пак се обади. Ще те повикаме, за да дадеш показания.

След това благодари на Лорета. Тя се намръщи и промърмори:

— Хвана я и без моята помощ, но все пак ми дължиш парите за чифт изтъркани обувки и едно питие. Двойно.

Хамънд отново се обърна към залата. Камерите бръмчаха. Светлината на прожекторите почти заслепи очите му, докато вървеше обратно към подиума. Преди малко едва не бе побягнал като уплашено хлапе. Напрежението, което стягаше гърдите му, изчезна. Сега дишаше нормално.

Никой не знаеше за него и Алекс. Нямаше изненадващо да се появи свидетел, който да разкрие, че са били заедно миналата събота. Никой не знаеше, освен нея, Франк Пъркинс, Рори Смайлоу, Дейви.

И… той.

Хамънд знаеше.

Вече не изпитваше желание да избяга. Отново застана на подиума. Монро Мейсън му намигна и стисна палци. Погледна към баща си. За първи път долови в очите на Престън искрено одобрение. Бе готов да се съгласи със Смайлоу. Да си замълчи. Да приеме поста. Би изкупил прегрешението си с достойна работа в полза на обществото.

Избирането му бе в кърпа вързано. Щеше да спечели убедително. Може би дори щеше да бъде единственият кандидат. Но нима си струваше да жертва самоуважението си заради една длъжност, дори най-престижната?

Дали да не признае истината, която щеше да му коства мястото на областен прокурор? Колкото по-дълго я таеше в себе си, толкова повече щеше да го измъчва. Не искаше споменът за първата им нощ заедно да бъде помрачен от заплаха, че тайната ще бъде разкрита. Срещна погледа на Алекс и нежният израз на очите й веднага му показа, че знае точно какво мисли в момента. Тя беше единствената, която бе отгатнала мислите му. Единствената, способна да го разбере. Неподражаемата й усмивка му вдъхна куража, от който се нуждаеше.

Бе изпълнен с обич към нея, по-силна, отколкото бе предполагал, че може да съществува.

— Преди да продължа… искам да се обърна към един човек, чийто живот бе непростимо объркан през тази седмица. Доктор Алекс Лад оказа съдействие на чарлстънската полиция и прокуратурата, жертвайки своята работа, времето си и най-важното — достойнството си. Преживя неописуемо страдание. Извинявам й се от името на тази област. Освен това й дължа лично извинение. Защото… защото от самото начало знаех, че не е убила Лут Петиджон. Тя призна, че се е видяла с него, но доста по-рано от часа на смъртта му. Някои сведения доказаха, че е възможно да е имала мотив. Но аз знаех дори когато бе подложена на унизителни разпити, че не е възможно да е убила Лут Петиджон. Защото тя имаше алиби.

Никой не знае. Това е незначителна подробност. Не се прави на бойскаут. Ще бъдеш много по-полезен… Никой няма да спечели.

Хамънд замълча и въздъхна дълбоко — не от тревога, а с облекчение:

— Аз бях нейното алиби.

© 1999 Сандра Браун

© Валентина Атанасова, превод от английски

Sandra Brown

The Alibi, 1999

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Сандра Браун. Алибито

Оформление на корицата: Борис Стоилов

ИК „Хермес“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13603]

Последна редакция: 2009-11-18 11:56:28