Сандра Браун - Алибито

— Хамънд?

Повикаха го обратно на подиума, за да започне пресконференцията. Без да се обърне, той каза:

— Идвам.

— Понякога се налага да заобиколим правилата, за да свършим по-добра работа — каза Смайлоу и го погледна строго.

Аргументът бе убедителен. Хамънд взе плика.

Мейсън завършваше речта си. Очите на журналистите бяха започнали да се премрежват. Някои оператори бяха свалили камерите от раменете си. Съобщението за опита на Стефи Мъндел да убие Хамънд и последвалото й арестуване бяха ги накарали да загубят ума и дума, но по време на заключителната част на словото интересът им бе отслабнал.

— Мъчно ми е, че в момента една от нас се намира в полицейския арест и скоро ще бъде обвинена в тежко криминално престъпление. В същото време изпитвам огромна гордост от постъпката на втория заместник областен прокурор, който изигра най-важна роля за залавянето й. Днес той прояви изключителна храброст. Това е само една от причините да издигна кандидатурата му за свой наследник.

Последваха бурни ръкопляскания. Хамънд наблюдаваше профила на Мейсън, докато началникът му изтъкваше неговите професионални и лични качества. Пликът е компрометиращия лабораторен доклад лежеше на коленете му. Струваше му се, че след миг от него ще заструи ярка червена светлина, която ще разкрие на всички истината.

— Повече няма да ви отегчавам — гръмогласно каза Мейсън с приветливия си откровен тон, с който бе спечелил симпатията на репортерите. — Позволете ми да ви представя героя на деня.

Обърна се и даде знак на Хамънд да се приближи.

Операторите отново настроиха камерите. Журналистите от пресата наскачаха и почти едновременно щракнаха химикалките си.

Хамънд сложи плика върху наклонената поставка. Леко се покашля. След като благодари на Мейсън за хвалебствията и изразеното доверие, каза:

— Тази седмица беше незабравима. В много отношения ми се струва, че е изминало много повече време, откакто научих за убийството на Лут Петиджон. Всъщност не се смятам за герой и не изпитвам удоволствие от факта, че колежката ми Стефи Мъндел ще бъде съдена за убийство. Според мен доказателствата срещу нея са достатъчно убедителни. Като човек, запознат със случая…

В залата се втурна Лорета Буут.

Сърцето на Хамънд подскочи. Гласът му затрепери и той прекъсна речта си.

Отначало я забелязаха само онези, които стояха близо до вратата. Но когато Хамънд замълча, всички се обърнаха, за да видят кой е причинил прекъсването. Не забелязвайки раздвижването, което бе предизвикала, Лорета енергично размаха ръце към него да се приближи.

Днес събитията се бяха развили така бързо, че не бе намерил време да се обади и да й каже, че Алекс е вън от подозрение и вече не е важно къде е била в събота вечерта.

Но Лорета бе тук и навярно влачеше след себе си някой недодялан войник от панаира. Нямаше начин да избяга от нея.

— Извинете ме за момент.

Въпреки озадаченото шушукане на гостите, той слезе от подиума и си проправи път до другия край на залата. Докато вървеше натам, се замисли за всички хора, които щяха да се почувстват неловко в следващите няколко мига. Монро Мейсън. Смайлоу. Франк Пъркинс. Самият той. Алекс. Когато мина покрай нея, мълчаливо й се извини за това, което щеше да последва.

— Искаше да говориш с мен, Лорета?

Тя дори не се опита да прикрие гнева си.

— Почти от двадесет и четири часа се опитвам да те открия.

— Бях зает.

— Е, аз също. — Върна се крачка назад и извика на някого в коридора: — Хайде, влизай.

Хамънд застина в очакване войникът да ококори очи и да извика: „Той е! Той е мъжът, който танцува с Алекс Лад.“

Но вместо млад, късо подстриган здравеняк, след нея влезе дребничък чернокож с кръгли очила.

Хамънд се засмя с искрено удивление.

— Смити? — извика той и осъзна, че дори не знае фамилното му име.

— Как сте, мистър Крос? Казах й, че не бива да ви прекъсваме, но тя не ме послуша.

Хамънд отмести поглед от ваксаджията към Лорета.

— Мислех, че водиш някого от панаира — промълви той с недоумение. — Така казваше в съобщенията си.

— Именно. Там открих Смити. Седеше в шатрата съвсем сам и слушаше музиката. Разприказвахме се и стигнахме до темата за убийството на Петиджон. Преместил се е да работи в „Чарлз Таун Плаца“.

— Днес го видях там.

— Извинете, че избегнах да говоря е вас, мистър Крос. Признавам, че се срамувах.

— От какво?

— Че не ти е казал за маскарада на Стефи Мъндел миналата събота — намеси се Лорета. — Първо я видял с екип за джогинг, после по халат, а след това отново със спортния екип. Доста странно.