Сандра Браун: Алибито

Първият ред бе зает от репортери и оператори. На следващите три бяха настанени представителите на градската, областната и щатската администрация, както и част от местните знаменитости. Назад седяха останалите гости.

Сред тях бяха и родителите на Хамънд. Майка му весело махна с ръка в отговор на усмивката му за поздрав. Той кимна и на баща си, но лицето на Престън остана студено като скалите на Маунт Ръшмор.

Същата сутрин Хамънд бе предложил на Престън сделката, за която бе споменал пред Боби Тримбъл. Обеща да се застъпи пред главния прокурор да не бъдат повдигани обвинения срещу него, ако даде показания за Боби Тримбъл.

Естествено Престън не призна с охота, че е знаел за терористичните действия на остров Спекъл. Беше се оттеглил от предприятието, но твърде късно, за да бъде оневинен.

— Това е сделката, татко. Приемаш или отказваш!

— Не ми поставяй ултиматуми.

— Или ще признаеш вината си, или ще отидеш в затвора, ако се опиташ да я отречеш — решително заяви Хамънд. Нямаш друг избор.

Беше му дал седемдесет и два часа, за да обмисли предложението и да го обсъди с адвоката си. Би се обзаложил, че Престън ще приеме условията. Почувства се още по-уверен в това, когато баща му отмести суровия си поглед и извърна глава.

Дали не бе прекалено да се надява, че съвестта му е заговорила? Въпреки че винаги щеше да има въпроси, по които да не са на едно мнение, у него се пробуди плаха надежда за помирение. Искаше отново да може да го нарича „татко“.

Дейви също бе там, ослепителна като филмова звезда. Изпрати му въздушна целувка, а когато един репортер насочи микрофона си към нея и й зададе въпрос, откровено го наруга и го накара да я остави на мира. Макар и с учтива усмивка.

Хамънд погледна към задната врата в мига, когато Смайлоу въведе Алекс. Дълго останаха загледани един в друг. На път към залата бе разговарял с нея по клетъчния телефон, но едва сега осъзна, че най-сетне тя е в пълна безопасност. От несправедливи обвинения. От Стефи. От Боби.

Смайлоу й посочи един свободен стол до този, на който бе седнал Франк Пъркинс. Адвокатът се изправи и сърдечно я прегърна. Смайлоу я остави с Пъркинс, а след тръгна по пътеката към подиума. Махна на Хамънд. Озадачен, той се извини и слезе при него.

— Добра работа — каза Смайлоу. Оценявайки комплимента на гордия детектив, Хамънд отвърна:

— Просто отидох там и направих това, което ме посъветва да сторя. Не бих успял без твоето съдействие. — Замълча за миг. — Все още не мога да повярвам, че се канеше да ме убие. Очаквах да се предаде и да признае вината си.

— Явно не я познаваш добре.

— Убедих се в това. Почти твърде късно. Благодаря ти за всичко, което направи.

— Няма за какво. — Той се обърна към Дейви и срещна погледа й. Хамънд едва повярва на очите си, когато видя, че детективът буквално се изчерви. Смайлоу побърза отново да насочи вниманието си към него: — Това е за теб.

Подаде му кафяв плик.

— Какво съдържа?

— Лабораторен доклад. Стефи ми го даде тази сутрин. Доказва, че кръвта по чаршафите на доктор Лад е от твоята група. — Хамънд понечи да проговори, но Смайлоу решително поклати глава: — Не казвай нищо. Просто го вземи и го унищожи. Без него Стефи не може да докаже твърденията си, че си спал със заподозряна в убийство. Естествено, след като доктор Лад се оказа невинна, това е несъществена подробност.

Хамънд погледна привидно безобидния пакет. Ако го приемеше, щеше да бъде също толкова виновен, колкото Смайлоу в процеса срещу Винсънт Антъни Барлоу. Бе неоспоримо, че Барлоу е убил седемнадесетгодишната си приятелка и нероденото й бебе, но Смайлоу бе укрил смекчаващи вината обстоятелства, които Хамънд бе задължен от закона да оповести.

Едва когато престъпникът бе осъден, той разбра, че детективът е знаел за тях, а не го е съобщил своевременно. Хамънд не успя да го докаже и срещу него не бе повдигнато обвинение за възпрепятстване на правосъдието. Барлоу, който сега излежаваше доживотна присъда, бе обжалвал. Молбата му бе уважена. Щеше да има нов процес, което бе законно право на младежа, независимо колко тежко престъпление бе извършил.

Но Хамънд не прости на Смайлоу, че го бе направил несъзнателен съучастник в своето нарушение на закона.

— Не се прави на бойскаут — прошепна детективът сега. — Вече си получил достатъчно значки за доблест.

— Не е редно.

Смайлоу още повече сниши гласа си:

— С теб не се харесваме. И двамата знаем защо. Но работим за една и съща кауза. Имам нужда от безкомпромисен борец за справедливост като теб за началник на Областната прокуратура, а не от ловък политически комбинатор като Мейсън. Ще бъдеш много по-полезен на тази област като най-висш юрист, отколкото ако направиш признание за интимна връзка със заподозряна, от което никой не би спечелил. Помисли си, Хамънд.