Сандра Браун - Алибито

— Името Басет говори ли ти нещо? — попита той. — Глен Басет? Сержантът, който пази хранилището за доказателства?

— Да, познавам го смътно. Онзи с мустаците?

— Точно той. Има шестнадесетгодишна дъщеря, която миналата година е била арестувана за притежание на наркотици. Първи арест. Иначе добро хлапе, но се сдружила с лоша компания в училище. Връстниците й се подигравали. Чувствала се самотна…

— Ясно. Какво общо има това?

— Басет се обърнал към Смайлоу за съвет и помощ. Смайлоу се застъпил пред прокуратурата за дъщеря му.

— И той му е върнал услугата.

— Така предполагам — каза Хамънд.

— Просто предполагаш?

— Засега се позовавам само на слухове и инсинуации. Поразпитах този-онзи. Но ченгетата отказват да говорят за един от своите. Все още не съм ходил при Басет.

— Бих искала и аз да дойда, Хамънд. Какво ще правиш сега?

— Трябва да се отбия на още едно място, а след това отивам в „Чарлз Таун“.

— За какво?

— Помниш ли халатите?

— С които гостите се придвижват до салона за масаж и обратно? Белите пухкави хавлии, с които всички приличат на полярни мечки?

— Къде беше халатът на Петиджон? — попита той.

— Какво? Не…

— В ранния следобед е ходил в салона. Срещнах се с масажиста. Влязъл е и е излязъл по халат. Отново ще надникна в стаята, за да проверя дали не съм пропуснал нещо. Исках да бъдеш в течение. Впрочем виждала ли си го днес?

— Смайлоу ли? — След миг колебание Стефи каза: — Не.

— Ако го видиш, създай му работа, за да бъда свободен да свърша своята.

— Разбира се. Обади ми се, ако откриеш нещо.

— Ще съобщя първо на теб.

— Благодаря ти, че дойде, Хамънд. Той седна в сепарето срещу Дейви.

— Какво има? Каза, че е спешно.

— Ще поръчаш ли обяд?

— Не, благодаря, не мога. Днес съм твърде зает. Една сода — каза Хамънд на сервитьора, който се оттегли да изпълни поръчката му. Махна с ръка, за да разсее дима пред лицето си. — Кога започна отново да пушиш?

— Преди час.

— Какво има, Дейви? Изглеждаш разстроена.

Тя отпи глътка от питието, което Хамънд правилно предположи, че не е първото й за деня и не е сода. Беше позвънила на пейджъра му и когато й се обади, изненадващо го помоли да се срещнат в един ресторант в центъра. Графикът му бе претоварен, но му бе на път и това беше единствената причина да не откаже спонтанната й покана. — Рори ми се обади снощи. Видяхме се. Но не беше романтична среща — побърза да изясни тя.

— А каква?

— Зададе ми няколко въпроса за теб във връзка с разследването на убийството. — Изчака, докато сервитьорът поднесе содата му, преди да продължи: — Знае, че си се срещнал с Лут в събота, Хамънд. Но не съм му казала аз. Кълна се!

— Вярвам ти.

— Каза, че са те видели в хотела. Само предполага, че си имал уговорка с Лут, но и двамата знаем, че почти винаги успява да докаже предположенията си.

— Безобидна догадка.

— Може би не, защото има още нещо, което трябва да ти кажа.

Ръката й затрепери, докато повдигаше цигарата към устните си. Хамънд я сграбчи и я угаси в пепелника.

— Слушам.

— Зная за теб и Алекс Лад.

Хрумна му да си даде вид, че не разбира за какво говори, но осъзна, че не би заблудил Дейви.

— Откъде?

Изслуша разказа й за посещението на Алекс в дома й сутринта.

— Нямам представа как, къде и кога сте се запознали. Не попитах за подробностите, а и тя не пожела да ги сподели. Впрочем Алекс е чудесна жена.

— Да — прошепна той. — Така е.

— Сигурна съм, ясно ти е — продължи Дейви, — че тази връзка е неуместна и в най-неподходящия момент.

— Напълно.

— От всички жени в Чарлстън, които са луди по теб, защо…

— Днес нямам време за губене, Дейви. Не ми чети морал. Не съм планирал да се влюбя в Алекс точно тази седмица. Просто се случи. Впрочем какво право имаш да ме обвиняваш в недискретност?

— Само те предупреждавам да внимаваш. Дори не съм ви виждала заедно, а начинът, по който произнесе името ти, издаде, че е влюбена в теб. Всеки, който е бил с двама ви, би усетил, че между вас има нещо. Дори ако е толкова несклонен към романтика, колкото Рори. Затова ти се обадих. — В очите й проблеснаха сълзи и това го разтревожи, защото Дейви никога не плачеше. — Боя се за теб, Хамънд. И за нея.

— Защо, Дейви? От какво се боиш?

— Страхувам се, че Рори е убил Лут и може да убие още някого, за да заличи следите си.

Остана загледан в нея няколко мига и леко се усмихна.

— Благодаря, Дейви.

— За какво?

— Че си загрижена за мен. Обичам те. Още по-благодарен съм ти, че си загрижена за Алекс. Надявам се да станете добри приятелки. — Излезе от сепарето, наведе се и я целуна по челото. — Няма за какво да се безпокоиш.