Сандра Браун - Алибито

— Хамънд! — извика тя след него, когато се втурна навън.

— Положението е под контрол — отговори той в движение. — Уверявам те.

Изтича до колата си. Докато караше към хотела, набра номера на Алекс.

Ключалката на кухнята все още бе разбита. Неразумно бе от нейна страна, че все още не бе поръчала да я поправят. Както той си спомняше, кухнята бе удобна и подредена, въпреки че чешмата капеше.

Докато минаваше покрай телефона, апаратът иззвъня и го стресна. Тя вдигна в другата стая след второто позвъняване. Гласът й достигна до него по коридора:

— Хамънд, добре ли си?

Беше в кабинета си, с гръб към вратата. Той усети аромата на портокалите, набодени с карамфил, в купата на масичката в преддверието. Бе седнала на едно кресло, а на масата пред нея имаше куп папки, явно със сведения за пациенти.

Една от тях бе разтворена на коленете й, а до нея се виждаше малък касетофон. През високите прозорци нахлуваше светлина. Косите й привличаха лъчите като магнит.

— Не се безпокой за мен, добре съм… Какво откри за сержант Басет?… Значи си бил прав. Донякъде го съжалявам. Кой знае с какви заплахи е бил принуден да съдейства… Да, обещавам. Моля те, обади ми се веднага щом можеш.

Изключи и остави безжичния телефон на масата. Доловила е периферното си зрение движенията му, внезапно се обърна към него. Отворената папка се плъзна от скута й към пода и листовете се разпиляха по персийския килим. Касетофонът тупна до краката й. Явно бе мислила, че е сама.

Задъхано промълви:

— Детектив Смайлоу, изплашихте ме.

Смити имаше клиент, когато Хамънд мина покрай него на път към асансьорите.

— Здравей, Смити. Виждал ли си детектив Смайлоу днес?

— Не, мистър Крос. Не съм.

Обикновено бъбривият ваксаджия не вдигна поглед и продължи ритмично да плъзга четките по обувката на клиента си. Хамънд не обърна особено внимание на това. Главната му грижа сега бе да проникне в апартамента на петия етаж.

Вратата все още бе запечатана с жълти ленти. Снощи се бе сдобил с ключ от управителя. Прекрачи полицейската линия и влезе вътре, като остави вратата открехната. Завесите бяха спуснати и стаята бе полутъмна. Огледа хола, където кървавото петно изглеждаше почти черно. Както бе разбрал от камериерките, вече бе поръчан нов.

Застана върху петното и се опита да почувства съжаление за смъртта на Петиджон, но не можа. Приживе той бе негодник. Дори в смъртта си продължаваше да причинява зло на хората.

Хамънд влезе в спалнята и се отправи към гардероба. Погледна халата, който висеше на закачалката с вързан колан. Отговаряше на описанието на онзи, с който Лут бе слязъл до салона за масаж. Беше оставил дрехите си в апартамента, бе взел душ долу и отново се бе преоблякъл тук след завръщането си.

— Не бих се сетил за това, ако не беше го споменала, когато се отбихме да пийнем в бара — каза той. Обърна се с лице към Стефи, която явно се бе надявала да го изненада. Всъщност я очакваше. Продължи: — Попита дали мога да си представя Лут да се разхожда по такъв халат. Не можех до снощи. И когато си го представих, се запитах откъде знаеш, че в онзи следобед се е движил така из хотела. Следващият въпрос, който си зададох, беше къде е изчезнал използваният халат. — Изгледа я замислено. — Предполагам, че си го наметнала върху дрехите си.

— Спортен екип. Мислех, че идеята е добра. Кой отива да извърши убийство с подобно облекло? Но халатът беше чудесна дегизировка.

— Оставила си го в салона.

— Заедно с кърпата, която Петиджон навярно бе донесъл оттам. Увих я на главата си като чалма. Сложих слънчеви очила. Бях практически неузнаваема. Свалих ги, преди да вляза, и ги оставих. Много хора носеха халати и кърпи от фитнес залата и плувния басейн. Никой не ми обърна внимание. Пробягах няколко километра и когато се върнах, трупът вече бе открит и разследването започваше.

— Много умно.

— Така си помислих — каза тя с предизвикателна усмивка. Хамънд кимна към револвера, който бе насочила срещу него.

— Същият ли е?

— Не, разбира се. Нима ме смяташ за толкова глупава, че да използвам едно и също оръжие два пъти? Когато върнах онзи, с който застрелях Петиджон, си набавих друг. За всеки случай.

— Сега, докато разговаряме, Басет разказва всичко. Той е честен човек, измъчван от угризения.

— Полицията ще разполага с моите показания срещу неговите. Никой не би могъл да докаже връзката между мен и тези оръжия. Не съм се подписвала в каталога, както и той. Ще решат, че Басет измисля долни истории за мен, защото ми има зъб.