Сандра Браун - Алибито

— Смайлоу те е помолил да бъдеш снизходителна с дъщерята на Басет.

— И изпълних молбата му. Първия път й се размина. Не съм виновна, че отново я хванаха. Ще бъде призована след няколко седмици.

— Какво обеща на Басет?

— Че ще кажа две-три сладки приказки на съдията.

— Или?

— Или милата Аманда ще загази. От него зависеше.

— Жестоко се пазариш.

— Когато съм принудена.

— А защо се почувства принудена да убиеш Петиджон?

— Той ме изигра! — извика Стефи с писклив глас, който Хамънд не бе чувал по-рано. Бе загубила представа за действителността. — Шпионирах за него — каза тя. — Давах му юридически съвети как да надхитри конкурентите си, без да излиза извън рамките на закона. На границата, но без да я прекрачва. Каза ми, че ще използва документите с името на Престън, за да съсипе и двама ви. Че ще провали кариерата ти и ще настани мен на най-високия пост. Но започна да се отмята. — Очите й добиха строг израз. — Реши, че има по-добър начин да се възползва от участието на Престън: като те изнудва. Мислел е, че това може да му послужи за лост, с който да те управлява. Благодари ми за времето и усилията, но попита защо да се задоволява с подкрепата на втория по кадърност юрист, като може да има на своя страна най-добрия.

— Значи онзи следобед си дошла с намерението да го убиеш.

— Нямах избор, Хамънд. Ако играех по правилата, не бих постигнала целта си. Съсипвах се от работа, полагах огромни усилия, но въпреки това ти щеше да получиш поста. Петиджон ми предложи предимство. За първи път аз щях да бъда тази, която държи силен коз. Но когато победата ми изглеждаше близо, копелето се отказа от подкрепата си за мен. И по-рано бях преживявала разочарования, но никое не бе така смазващо. Всеки път, когато го погледнех, щях да си спомням колко наивна съм била. Глупава женска, навярно това с виждал в мен. Не можах да се примиря с поражението си и с мисълта, че Петиджон непрестанно ще ми напомня за него. Нещо ми прищрака, както би се изразил ти. Просто реших да не му позволя да се отърве безнаказано. Съобщи ми новината по телефона, но аз настоях за среща очи в очи. Пристигнах малко по-рано от уговореното и когато го видях проснат на пода, първата ми мисъл бе, че някой ме е изпреварил и лишил от удоволствието.

— Може би Алекс.

— Не знаех нищо за Алекс Лад, преди онзи тип Даниелс да ни я опише. Докато влизахме в болничната му стая, плувнах в пот от напрежение. Уплаших се, че ще ме посочи на Смайлоу. Не бях го видяла в хотела, но не можех да бъда сигурна, че и той не ме е забелязал. Когато описа Алекс Лад, едва повярвах на късмета си. Вече имаше заподозрян. А когато се появи Тримбъл, дори ми хрумна, че имам ангел-пазител — засмя се тя.

— Ти стоиш зад опита да бъде убита.

— Сбърках. Не биваше да поверявам работата на друг.

— Кой беше той?

— Един негодник, който си имаше вземане-даване със съдебната система преди няколко месеца. Водих дело срещу него за нападение и побой. Адвокатът му го отърва. Хрумна ми, че не е зле да поддържам връзка с подобен тип, защото някой ден може да ми бъде от полза. Навярно съм предчувствала, че съюзът ми с Петиджон ще завърши зле. — Стефи сви рамене. — Както и да е, позволих му да се измъкне. Но го държах под око. Съгласи се да пререже гърлото й за някаква си стотачка. Но се провали и изчезна с авансовата сума от петдесет долара. Дори не ми се обади онази нощ. — Тя се плесна по челото. — Господи, каква глупачка съм! Не свързах нападението срещу теб със своя замисъл, докато не видях Алекс Лад жива и здрава.

— Боеше се, че е възможно да те е видяла в апартамента на Петиджон в събота.

— Мислех, че съществува твърде голяма вероятност. Още при първия разпит усетих, че крие нещо и се изплаших, че ме е познала и очаква идеалния момент да издаде тайната. Трябва да призная, че бях изумена, когато разбрах, че прикрива връзката си с теб. Кога се запознахте?

Той не отговори.

— Е, добре. — Стефи тихо въздъхна. — Прав си. Предполагам, че няма значение, въпреки че самочувствието ми бе дълбоко засегнато, щом научих колко лесно си се прехвърлил от моето легло в нейното. И естествено разбирам увлечението й. Не е било неприятно задължение да спи с теб. Аз бих го правила дори ако Петиджон не мислеше, че разговорите в леглото са добър източник на информация. — Повдигна пистолета към гърдите му. — Не те мразя, Хамънд, въпреки че бих излъгала, ако кажа, че не ти завиждам за твоите постижения и лекотата, с която получаваш всичко. Но сега, когато стигнах толкова далече, ти си последната пречка. Съжалявам.