— Заместник главен прокурор на Чарлстънска област.
— Впечатлен съм — каза Боби с обичайния си спокоен тон. — Да ви кажа честно все ми е едно кой сте, стига да сте дошли, за да ме измъкнете оттук.
— Това беше сделката, нали?
Крос бе интелигентен тип. Притежаваше вродена изтънченост, която веднага подразни Боби.
Даде знак на надзирателя да отвори килията и го въведе в стаята за адвокатски свиждания.
— Не се смятам за освободен, мистър Крос. Вчера сключих сделка. Или сте забравили?
— Зная за споразумението, Боби.
— Чудесно! Тогава защо не задвижите въпроса?
— Ще го направя, след като поговорим.
— Ще разговарям с вас само в присъствието на адвоката си.
— Аз също съм юрист.
— Но вие сте…
— Седни и млъквай, Боби!
Този Хамънд Крос имаше спортна фигура, но не изглеждаше твърде як. Освен това бе ранен. Боби нагло раздвижи рамене.
— Страшни думи, изречени от един бит човек.
Очите на Крос го пронизаха с поглед, почти толкова студен, колкото на Смайлоу. Боби не се изплаши, но разбра недвусмисления знак да кротува. Предизвикателно го погледна.
— Добре, седнах. Какво искате?
— Нямаш представа с какво удоволствие бих ти хвърлил един хубав бой.
Боби зяпна от изненада и остана безмълвен.
Крос едва бе раздвижил устни и гласът му бе тих, но враждебният тон, с който бе изрекъл последните думи, накараха косите на тила му да настръхнат. Както и напрежението, което струеше от цялото тяло на прокурора.
— Слушайте, не знам защо ми се заканвате, но съм сключил сделка.
— А аз сключих друга — спокойно каза Крос. — С един от инвеститорите, всъщност бивш инвеститор в проекта за остров Спекъл. — Остави му няколко мига да си даде ясна сметка за положението. Боби едва не затрепери. — Човекът е готов да свидетелства срещу теб, за да избегне подвеждане под отговорност. Имаме дълъг списък от обвинения за твоите действия на Спекъл, които нямат връзка с вчерашната ти сделка. Може би ще ми омръзне да ги изброявам, но ще започна с умишлен палеж.
Дланите на Боби бяха запотени. Изтри ги в крачолите на панталона си.
— Слушайте, ще ви кажа всичко, което искате да знаете за сестра ми.
— Безполезно е — каза Крос и махна с ръка. — Тя не е убила Петиджон.
— Но вашите хора…
— Не го е убила тя — повтори Крос. След това се усмихна, но без симпатия. — Вече няма за какво да се пазариш. Ще прекараш известно време в затвора. Когато на тукашните власти им омръзне да те хранят, ще те прехвърлят във Флорида, където полицията те очаква с отворени обятия.
— По дяволите! Вървете на майната си! — извика Боби и скочи от стола. — Искам да говоря с адвоката си.
Направи две крачки напред, но Крос го побутна с лявата си ръка така силно, че едва не го повали на пода. Приближи лице към неговото, като го принуди да наведе глава назад, и прошепна:
— Последно предупреждение, Боби. Ако отново се доближиш до Алекс, ще счупя врата ти. А после ще направя красивата физиономия, с която се перчиш, неузнаваема. Дните ти като любимец на жените ще свършат. Единственото, което ще изпитват към теб, ще бъде съжаление и отвращение.
Боби бе поразен, но след няколко секунди се опомни. Сега си обясни всичко: заплахата и увереността, с която прокурорът твърдеше, че Алекс е невинна. Избухна в смях.
— Ясно. Моята сестричка ви е завъртяла главата! — Закачливо докосна гърдите на Хамънд. — Познах ли? Всъщност знам, че съм прав. Умея да долавям признаците. Слушайте, господин заместник областен… какъвто и да се наричате, ако искате да я чукате, обадете ми се. Както го предпочитате — отзад, отпред, настрани — мога да го уредя.
Столът бе вдигнат и Боби полетя назад заедно с него. Усети болка в скулите, от която целият му череп завибрира. Ребрата му изпукаха, когато един тежък юмрук се стовари върху тях с все сила.
— Мистър Крос?
Боби чу стъпките и гласовете на надзирателите, които дотичаха. Звуците стигнаха до съзнанието му през обгърналия го непрогледен мрак.
— Всичко наред ли е тук, мистър Крос?
— Добре съм, благодаря. Но се боя, че затворникът се нуждае от помощ.
— Става интересно.
Стефи закрепи слушалката на служебния телефон между ухото и рамото си.
— Хамънд, къде си?
— Тъкмо тръгвам от затвора. Боби Тримбъл е в наши ръце за известно време.
— А сделката с него?
— Престъпленията му на остров Спекъл са по-съществен фактор от нея. Ще ти обясня.
— Добре. Какво е интересното?
Читать дальше