Сандра Браун - Алибито

Бев гневно натисна третия бутон, за да изтрие посланието.

Пет минути по-късно, докато излизаше от банята, чу гласа на майка си, която извика в стаята й:

— Бев, прибрах се.

Бев грабна една кърпа и я уви около тялото си. Остави мокри следи по коридора, докато вървеше към спалнята на Лорета. Тя бе седнала на ръба на леглото си и събуваше сандалите, чиито каишки се бяха врязали дълбоко в отеклите й крака.

— Мамо, изплаши ме — извика Бев, като се опита да прикрие изненадата и облекчението си, че вижда майка си трезва, въпреки че изглеждаше уморена и измъчена. — Къде беше?

— Дълга история. Може да почака, докато и двете си починем. Изтощена съм. Провери ли телефонния секретар, когато се прибра? Имаше ли съобщения?

Бев се поколеба само миг.

— Не, мамо. Нямаше.

— Не мога да повярвам — промърмори Лорета, докато събличаше роклята си. — Скъсах си задника от работа, а Хамънд сякаш е потънал вдън земя.

Когато остана по бельо, повдигна завивката и се пъхна под нея. Унесе се веднага щом отпусна глава на възглавницата.

Бев се върна в своята стая, облече нощницата си, нави часовника, нагласи термостата на по-ниска температура и най-сетне си легна.

Този път Лорета се бе прибрала трезвена. А следващия? Полагаше такова усилие да се въздържа. Нуждаеше се от постоянна подкрепа и насърчение. Трябваше да се чувства необходима и полезна.

Последната мисъл на Бев, преди да заспи, бе, че щом мистър Хамънд Крос е решил да отнеме на майка й работата, от която така отчаяно се нуждаеше, за да се чувства удовлетворена сега и в бъдеще, би могъл да й го каже лично, а не чрез някакво съобщение на телефонния секретар.

— Какво е това?

Рори Смайлоу вдигна поглед от кафявия плик, който Стефи току-що бе стоварила върху купчината документи на едно бюро. Веднага щом Хамънд бе излязъл от офиса й, без да губи време, се бе отправила към полицейското управление. Откри детектива в огромната обща зала на Отдела за криминални разследвания.

Дори за миг не се бе поколебала, преди да донесе сведенията на Смайлоу. Не беше й хрумнало да прояви лоялност към бившия си любовник. Нито пък да спази обещанието си да не огласява поверителната информация. Отсега нататък щеше да използва всички средства, за да постигне своята цел.

— Лабораторен доклад. — Вдигна плика и го притисна към гърдите си. — Може ли да поговорим в твоя офис?

Смайлоу стана и кимна по посока към офиса си. Докато вървяха сред лабиринта от бюра, детектив Майк Колинс напевно поздрави Стефи:

— Добро утро, мис Мъндел.

— Не и за теб, Колинс.

Без да обръща внимание на подсвиркванията зад гърба си, тя тръгна пред Смайлоу по късия коридор. Когато вратата се затвори зад тях, детективът попита какво има.

— Помниш ли петната от кръв по чаршафите на Алекс Лад?

— Порязала е крака си със самобръсначка.

— Не, не е. Или може би се е порязала, но кръвта по чаршафа не е нейна. Поисках да изследват групата и да я сравнят с тази от друга проба. Съвпадат.

— И тази друга проба е…

— На Хамънд.

За първи път, откакто го познаваше, Смайлоу изглеждаше съвсем неподготвен за това, което току-що бе чул. Загуби ума и дума.

— В нощта, когато са го нападнали, е загубил значително количество кръв. Рано на следващата сутрин се отбих да му кажа, че Тримбъл е в нашия арест. Държеше се странно. Предположих, че е заради тежката нощ, която бе преживял, и болкоуспокояващите таблетки. Но не беше само това. Имах чувството, че лъже, за да скрие неудобна тайна. Както и да е, преди да излезем, скришом взех една окървавена кърпа от банята му.

— Какво те подтикна да го сториш? И да сравниш групата с тази на кръвта по чаршафите на Алекс Лад?

— Държането му, когато тя е край него! — приглушено извика Стефи и разпери ръце. — Сякаш я поглъща с поглед. Сигурна съм, че и ти си забелязал, Смайлоу.

Той прокара ръка по тила си и каза последното, което бе очаквала да чуе:

— Господи, чувствам се неловко!

— Неловко?

— Трябваше сам да стигна до този извод. Отдавна. Права си, долових нещо между тях. Просто не можах да го назова. Толкова е невероятно, дори не ми хрумна за сексуално влечение.

— Не се обвинявай, Смайлоу. Жените имат по-развита интуиция за подобни неща.

— Ти имаше и още едно предимство.

— Какво?

— Аз не съм спал с Хамънд.

Детективът леко се усмихна, но Стефи не намери репликата му за смешна.

— Всъщност няма значение кой какво е усетил и кой пръв откри какво става между тях. Важният извод е, че Хамънд е бил в леглото е Алекс Лад, след като бе назначен за прокурор по делото за криминално престъпление, в което тя е главната заподозряна. — Гордо повдигна плика, сякаш бе скалп или друг боен трофей. — И ние можем да го докажем.