Сандра Браун - Алибито

— Имаш право, Хамънд, но отиваш твърде далеч.

Правеше отчаян опит да защити новата си любима. Беше толкова унизително, че е готов на такава постъпка заради Алекс Лад. Пелтечеше като срамежлив ученик за близост, доверие и възвишени отношения с една-единствена цел. Опитваше се да я използва, за да избави любовницата си.

Изпита желание да му каже, че знае за неуместната им връзка, но би било импулсивна и глупава реакция. Струваше си да потърпи известно време, за да се наслади на унижението му. Фактът, че бе разкрила неговата тайна, бе ценен коз. Ако го извадеше твърде скоро, ефектът нямаше да бъде достатъчно силен.

Междувременно, колкото повече неща споделеше, толкова по-солидни щяха да бъдат доказателствата й срещу него. Без да осъзнава, сам щеше да й поднесе поста областен прокурор като подарък, опакован и вързан с панделка. Бе необходимо изключително самообладание, за да запази равнодушното си изражение.

— Предполагам, че хипотезата ти не е основана само върху липсата на неоспорими доказателства — каза тя.

— Смайлоу мразеше Петиджон.

— Вече установихме, че е имал доста врагове.

— Но никой не го е ненавиждал до такава степен. Неведнъж е заявявал, че ще убие Петиджон заради нещастията, които е причинил на Маргарет. Имам надежден свидетел, че е нападнал Лут и ако не е бил спрян, би го очистил на място.

— Кой ти каза това, Дълбокото гърло ли?

Шегата й явно не му допадна и той отвърна троснато:

— В интерес на истината — да. Засега пазя тази информация в тайна.

— Хамънд, сигурен ли си, че не се подвеждаш от личната си неприязън към Смайлоу?

— Вярно е, че не го харесвам. Но никога не съм се заканвал, че ще го убия, както той е заплашвал да убие Лут Петиджон.

— Импулсивно? В пристъп на гняв? Стига, Хамънд! Никой не взема подобни заплахи на сериозно.

— Смайлоу често се отбива в бара на „Чарлз Таун Плаца“.

— Както стотици други хора, включително и ние.

— И е редовен клиент на ваксаджията от фоайето.

— О, да! — възкликна тя и удари по ръба на бюрото си. — Това безспорно е улика!

— Не се подигравай, Стефи, защото следващият ми довод е свързан с револвера.

— Оръжието на убийството?

— Смайлоу има достъп до безброй пистолети. Вероятно поне половината от тях не са регистрирани и липсата им може да бъде установена.

Това бе първият факт, който накара Стефи да се замисли. Закачливата й усмивка бавно изчезна. Тя изправи гръб.

— Имаш предвид…

— В хранилището за доказателства. Конфискувани са при разбиване на наркоканали и арести. Пазят се там до датата на процеса или просто чакат да бъдат унищожени или продадени.

— Води се опис на доказателствата в хранилището.

— Смайлоу би намерил начин да се справи с този проблем. Използвал е някой от онези револвери и отново го е върнал. Или може би го е изхвърлил. Никой не би забелязал липсата му. Или е взел от новите, които все още не били предадени за съхранение. Има десетки начини.

— Разбирам накъде биеш — замислено каза Стефи, но поклати глава. — Отново не е достатъчно, Хамънд. Не разполагаме с оръжие, което да доказва, че Алекс Лад е за ляла Петиджон, но нямаме подобна улика и срещу Смайлоу.

Той въздъхна и сведе глава, но след миг отново я погледна.

— Има и още нещо. Друг мотив, може би по-силен от отмъщението за самоубийството на сестра му.

— Какъв?

— Не мога да го обсъждам.

— Защо?

— Защото бих засегнал правото на личен живот на още една личност.

— Нали самият ти преди малко говореше разпалено за нашата близост и взаимно доверие?

— Не че не ти вярвам, Стефи. Но не бих искал да предам доверието на друг човек. Няма да го сторя, освен ако се превърне в съществен фактор за изхода на делото.

— Делото? — повтори тя е насмешка. — Все още няма дело.

— Мисля, че ще има.

— Наистина ли възнамеряваш да тръгнеш по тази следа?

— Знам, че няма да бъде лесно. Смайлоу не е любимец на колегите си от полицейския участък, но се ползва с уважение и страхопочитание. Със сигурност ще срещнем съпротива.

— „Съпротива“ е меко казано, Хамънд. Щом ще разследваш един от тях, никой друг полицай в града не би ти оказал съдействие.

— Ясно ми е, че ще има пречки. Осъзнавам какво ще ми струва. Но съм твърдо решен да се заема. Което би трябвало да те убеди колко силно вярвам, че съм прав.

„Или колко си заслепен от новата си любов“, помисли си Стефи.

— А Алекс Лад и делото, което се канехме да заведем срещу нея? Не можеш да се държиш, сякаш е изчезнало.