Сандра Браун - Алибито

Хамънд внезапно се спря и застана с лице срещу нея.

— Стефи, нали с теб сме близки?

— Моля?

— Не сме само колеги. Докато имахме връзка, аз ти се доверявах за тайните си. Близостта, която съществуваше помежду ни, прави отношенията ни по-специални, нали? — Той я изгледа изпитателно, а след това изрече проклятие и напразно се опита да приглади косите си. — Господи, толкова е неловко!

— Хамънд, какво става?

— Преди да ти кажа, трябва да изясним един въпрос.

— Превъзмогнах го, Хамънд. Това ли е? Не искам да живея с човек, който…

— Не става въпрос за връзката ни. За Харви Нъкъл.

Това име се стовари като камък върху бюрото й. Опита се да сдържи изненадата си, но разбра, че смаяното й изражение я е издало. Срещна проницателния поглед на Хамънд и се убеди, че би било безполезно да отрича.

— Добре. Значи знаеш. Накарах го да се порови в личните дела на Петиджон.

— Защо?

Пръстите й нервно заиграха с един кламер, докато обмисляше дали е правилно да обсъжда това с Хамънд. Най-сетне каза:

— Преди няколко месеца Петиджон поиска да се срещне с мен. Отначало помоли за дребна услуга. После започна да ме изкушава. Каза, че му хрумнало колко удобно би било и за двама ни, ако аз поема поста областен прокурор. Обеща да ми съдейства.

— Ако?

— Ако държа очите и ушите си отворени и му докладвам за всичко, което би го заинтересувало. Като например проучването на аферите му.

— Какво му отговори?

— Нещо не особено прилично. Отказах, но проявих любопитство с какво се е захванал и какво има да крие. Нима Стефи Мъндел не би се гордяла, ако успее да изобличи най-изпечения мошеник в областта? Затова се свързах с Харви.

Разгъна кламера във формата на буква S.

— Получих информацията, която ме интересуваше, и…

— И видя името на баща ми върху документите за партньорство.

— Да, Хамънд — сериозно отвърна тя.

— Но си замълча.

— Престъплението беше негово, а не твое. Но Престън не може да бъде наказан, без и ти да пострадаш. Не исках това да се случи. Знаеш, че бих се радвала да стана главен прокурор. Никога не съм го крила.

— Но не и ако за да получиш поста, се налага да преспиш с Петиджон.

Тя потръпна.

— Надявам се, че не говориш сериозно.

— Пошегувах се. Благодаря ти, че вече сме на чисто.

— Всъщност радвам се, че не е нужно да крия това. Измъчваше ме като дълбока рана. — Стефи хвърли кламера. — Е, какво има?

Той седна срещу нея, залюля се на стола и се облегна на бюрото й, преди да заговори.

— Ще ти кажа нещо, което трябва да остане между нас — настойчиво прошепна Хамънд. — Мога ли да ти имам доверие?

— Естествено.

— Добре. — Въздъхна дълбоко. — Алекс Лад не е убила Петиджон.

Това ли бе голямото откровение? След прочувствения увод бе очаквала да чуе искрено признание за връзката им и може би молба за прошка. Вместо да й разкаже всичко, той за пореден път трогателно изрази вярата си в невинността на своята любовница.

Стефи едва сдържа гнева си, но положи усилие да заеме привидно нехайна поза.

— Вчера направи гръмко изявление, че ще изложиш случая пред съдиите. Какъв е този внезапен обрат?

— Не е внезапен и никога не съм правил гръмки изявления. От самото начало чувствах, че сме на погрешна следа. Има твърде много фактори, които не се връзват.

— Тримбъл…

— Тримбъл е мръсник.

— А тя е била проститутка — извика Стефи. — Изглежда, отново се е захванала с предишния си занаят.

— Да не започваме пак, а?

— Добре. Вече обсъдихме този аргумент. Имаш ли по-силен?

— Убиецът е Смайлоу.

Стефи неволно зяпна. Този път наистина не повярва на ушите си.

— Шегуваш ли се?

— Не.

— Хамънд, какво, за бога…

— Изслушай ме — каза той и протегна ръка напред. — Ако не си съгласна, ще уважа твоята гледна точка.

— Спести си усилията. Почти съм сигурна, че няма да се съглася.

— Моля те!

В събота вечерта, когато закачливо бе попитала Смайлоу дали той не е убил бившия си зет, просто си бе направила шега, макар и лоша. Беше му задала въпроса само за да го по дразни. Но тонът на Хамънд бе сериозен. Очевидно смяташе, че е възможно Смайлоу да е извършил престъплението.

— Добре — отвърна тя и сви рамене в знак, че се предава. — Обясни ми защо смяташ така.

— Помисли малко. Местопрестъплението беше идеално чисто. Самият Смайлоу неколкократно го изтъкна. Кой би успял така умело да заличи следите си, ако не един детектив от отдел „Убийства“, който изкарва прехраната си с търсене на улики?