Сандра Браун - Алибито

— Хамънд Крос, заместник областен прокурор.

— Точно така — кимна тя на Франк. — Затова се върнах и стаята на петия етаж. Когато стигнах, вратата беше открехната. Доближих ухо, но не чух разговор. Побутнах я и надникнах вътре. Петиджон лежеше по корем близо до масичката.

— Разбра ли, че е мъртъв?

— Не беше — отвърна Алекс и двамата мъже я изглед с изумление. — Не желаех да го докосвам, но го направих. Имаше пулс, но беше в безсъзнание. Не исках да ме видят при него в това състояние, след като бившият ми съучастник в престъпление го бе изнудвал. Затова отново буквално побягнах от апартамента. Този път слязох по стълбите. Навярно за малко сме се разминали — каза тя на Хамънд. Когато стигнах до фоайето, те видях да излизаш през главния вход.

— Как ме позна?

— Бях виждала снимката ти във вестниците. Изглеждаше разстроен. Помислих…

— Че съм нападнал Петиджон?

— Не точно. Хрумна ми, че ако разговорът ти с него е бил неприятен като моя, навярно го е заслужил. Затова те проследих. Ако по-късно Петиджон подадеше оплакване срещу Боби и мен, ако бъдех обвинена в съучастие, нима можех да имам по-добро алиби от това, че съм била със заместник областния прокурор, който също е имал спречкване с Петиджон? — Алекс сведе поглед към ръцете си. — В събота вечерта няколко пъти се почувствах виновна заради постъпката си и се опитах да си тръгна.

Хвърли поглед към Хамънд, който плахо погледна Франк. Адвокатът намръщено се взираше в него.

— В неделя сутринта бях обзета от срам и се измъкнах, преди Хамънд да се събуди — каза му тя. — Същата вечер Боби дойде за парите си. Естествено нямаше такива. Но за мое удивление ме поздрави, че съм очистила единствения ни „свидетел“.

— Тогава ли разбра, че Петиджон е мъртъв?

— Да. По пътя към дома слушах компактдискове, а не радио. Цял ден не включих телевизора. Бях… притеснена. — След кратко напрегнато мълчание тя сподели: — Впрочем, когато чух, че е убит, си помислих най-лошото.

— Че аз съм го убил — каза Хамънд. — Че е умрял вследствие от моето нападение.

— Именно. И останах с това убеждение, докато…

— Докато чу, че е бил застрелян — довърши той. — Затова беше толкова шокирана, когато разбра каква е била причината за смъртта.

Алекс кимна.

— Значи не си се борил с него?

— Не, само си тръгнах ядосан.

— Тогава може би мозъчният удар е предизвикал падането.

— Предполагам — каза Хамънд. — Изпаднал е в безсъзнание. Ударил се е в масата и така е получил раната на челото.

— Която аз не видях. Не знаех колко тежко е състоянието му. Цял живот ще съжалявам, че не направих нещо — сподели Алекс с искрено разкаяние. — Ако бях повикала помощ, може би щеше да оживее.

— Вместо това, някой е влязъл след теб, видял го е да лежи там и го е застрелял.

— За съжаление, Франк, нещата стоят точно така — увери го тя. — Отчасти затова не използвах алибито си.

— И затова аз дойдох тук тази вечер — намеси се Хамънд.

Адвокатът изгледа озадачено и двамата.

— Какво съм пропуснал?

Алекс обясни:

— Благодарение на усърдието на Смайлоу, а сега и на медиите, вече всички знаят, че съм била в апартамента на Петиджон в събота следобед. Но единственият, който е напълно сигурен, че не съм го застреляла аз, е истинският убиец.

— Този човек вчера се опита да посегне на живота й.

Франк зяпна от изненада и недоверие, докато слушаше разказа на Хамънд за случката на тъмната уличка.

— Причакал е Алекс. Не беше случаен нападател.

— Но откъде разбра, че е убиецът на Петиджон?

Хамънд поклати глава:

— Бил е наемник, при това не особено опитен. А убиецът на Петиджон е специалист.

— Наистина ли мислиш, че си разкрил мистерията? — попита Франк.

— Въоръжете се с търпение.

Продължи да говори, без да бъде прекъсван, още петнадесет минути, Франк бе изумен, но Алекс не изглеждаше толкова изненадана.

Когато свърши, адвокатът въздъхна дълбоко.

— Говори ли вече с персонала на хотела?

— Преди да тръгна насам. Всичко, което казаха, потвърждава хипотезата ми.

— Звучи правдоподобно, Хамънд. Но е дяволски трудно да се докаже, нали?

— Прав си — призна той.

— Ще бъде непосилна задача.

— Знам.

— Тогава какво ще предприемеш?

— Първо искам да се уверя, че съм прав. — Хамънд се обърна към Алекс: — Петиджон спомена ли за друга уговорка освен с мен? Знам, че е трябвало да има още една среща в шест часа. Но нямам представа с кого.

— Не, каза ми само, че очаква теб.

— Докато отиваше към стаята, видя ли някого в асансьора или коридорите?