Сандра Браун - Алибито

— Откъде да знам?

— Лут заварвал ли ви е заедно с Хамънд?

— Какво? — извика тя и се засмя. — За бога, Рори, тази вечер наистина проявяваш развинтено въображение! Как ти хрумна?

Прониза я с поглед и искрицата радост, която се бе пробудила у нея, изчезна.

— О! — възкликна тя и лицето й помръкна. — Прав си естествено. Вярно е, че прелюбодеянието не ми е чуждо. Но нима наистина мислиш, че Хамънд Крос би спал с омъжена жена?

След няколко секунди напрегнато мълчание той попита:

— Каква друга причина може да има да се срещнат?

— Не знаем дали са се срещнали.

— Хамънд спомена ли ти да се е видял с някого в хотела?

— Ако е бил там, сигурно е попаднал сред стотиците потни туристи, които непрекъснато влизат и излизат всеки ден.

— Имал ли е уговорка?

— Стига, Рори! — гневно извика тя. — Вече ти казах, не е споменавал.

— Нещо става с него.

— С Хамънд ли? Какво?

— Не знам, но ме безпокои. Напоследък сякаш ентусиазмът му се е изпарил.

— Влюбен е.

Рори внезапно повдигна брадичка.

— Влюбен? В Стефи?

— Пази боже! — отвърна тя и леко потръпна. — Боях се да попитам доколко са сериозни отношенията им, но когато го сторих, той каза, че всичко е приключило, и вярвам, че е така. Неговата възлюбена не е лишената от чар мис Мъндел.

— Тогава коя?

— Не пожела да ми каже. Но не изглеждаше особено щастлив. Сподели, че положението било не просто сложно, а невъзможно. Въпреки че дамата не е омъжена. И за това го попитах.

Рори леко сведе глава. Сякаш бе приковал поглед в пръстите на босите й крака, докато размишляваше върху последните й думи. Успя да го погледа няколко мига — гладкото му чело, строгите черти и хладнокръвно стиснатите устни, чиято нежност някога бе познала. Спомняше си допира им до своите, до кожата си, жадните им ласки.

— Тя ни кара да вършим толкова неща — тихо каза Дейви.

Той вдигна глава.

— Какво?

— Любовта. — Погледите им се срещнаха за няколко сякаш безкрайни мига. — Подтиква човек към постъпки, на които дори не би му хрумнало, че е способен. Например да се омъжи за някого, когото ненавижда.

— Или да го убие.

Блузата затрептя на гърдите й от учестеното й диша

— Иска ми се ти да ме обичаше достатъчно, за да го убиеш. — Сложи длани на лицето му и плъзна пръсти по устните. — Кажи ми, Рори — настойчиво прошепна Дейви. — Обичаш ли ме толкова силно? Моля те, кажи „да“!

Сякаш протягайки се над бездната на годините, прекарани в болка и копнеж, тя се наведе към него и го целуна. Щом докосна устните му, помежду им пламна огън. Реакцията му бе мигновена. Устните му се впиха в нейните с почти необуздана страст.

Но внезапно всичко свърши. Той енергично отмести ръцете й от лицето си и я отблъсна.

— Рори? — жално извика тя, когато отвори вратата на колата й.

— Довиждане, Дейви.

— Рори!

Но той се втурна между храстите и изчезна в мрака. „Макдоналдс“ вече бе затворен. Всички си бяха отишли. Светлините бяха угаснали. Беше тъмно и Дейви бе сама. Никой не чу горчивите й ридания.

— Знам кой е убил Лут.

Алекс и Франк Пъркинс бяха поразени от думите на Хамънд и няколко секунди не можаха да проговорят. След това го обсипаха с въпроси. Първо Франк го попита защо вместо да се обади в полицията, бе дошъл при него.

— По-късно ще ти обясня — отвърна Хамънд. — Преди да продължим, Алекс трябва да ми разкаже всичко, което знае за случилото се. — Обърна се към нея и се наведе напред. Истината, Алекс. Цялата. Тази вечер. Сега.

— Аз…

Преди да заговори, Франк предупредително вдигна ръка.

— Хамънд, навярно ме смяташ за идиот. Няма да позволя на клиентката си да ти каже каквото и да било. Категорично съм против това тайно съвещание, в което ме принуди да участвам. Постъпваш подло, безотговорно, непрофесионално и…

— Добре, Франк. Нали не си изповедник? — каза Хамънд. — Не си ми нито наставник от неделното училище, нито баща. И двамата е Алекс признахме колко неразумно сме се държали.

— Ясно за какво намекваш — сърдито отбеляза Франк. — Последиците от вашата близост може да бъдат ужасни. За всеки от нас.

— Какво би загубил ти?

— Алекс, преди пет минути сама каза, че си сторила всичко възможно да съблазниш Хамънд. Ако имаш някакво алиби то е, че си прекарала нощта е него. Но какъв ефект би имало това признание след показанията на Боби Тримбъл?

— Как могат да бъдат използвани срещу мен? Всичко е минало. Вече не съм момиче. Сега съм възрастен човек. — Отмести поглед към Хамънд. — Грозните подробности от показанията на Боби са верни. С едно изключение. Никога не съм позволявала на онези хора друго, освен да ме гледат. — Решително поклати глава. — Никога! Бранех последен капка достойнство, в случай че някой ден мечтите за по-добър живот се сбъднат. За нищо на света не бих прекрачила тази граница. Слава богу, че успях да устоя! Боби ме използваше по най-безмилостен начин. Но ми бяха нужни години, за да престана да се обвинявам за своето участие. Вярвах, че съм лоша по рождение. Благодарение съветите, които получих, и учението си, осъзнах, че съм класически случай на малтретирано дете, което се чувства виновно за съдбата си. — Тази ирония я накара да се усмихне. — Бях една от първите си пациентки. Трябваше сама да се излекувам. Да се науча да уважавам себе си и да осъзная, че заслужавам да бъда обичана. Дължа невероятно много семейство Лад. Те изпитваха искрена любов към мен. Благодарение на тях разбрах, че щом могат да ме обичат и ме смятат за добър човек, мога да погреба миналото и да приема себе си. Но терапията ми все още не е приключила. Понякога изпадам в депресия. До ден днешен се питам дали съм имала избор. Дали някога е настъпил момент, който бих могла да се възпротивя на Боби. Толкова се че ще ме изостави — както майка ни — и ще остана съвсем сама. Той беше мой покровител. Изцяло зависех от него.