Сандра Браун - Алибито

— Разговаря ли с него в онзи ден?

— Сутринта, когато излезе, ми каза, че ще играе голф. Дори не се сетих за него, докато ти и онази кучка Мъндел дойдохте да ме осведомите, че е мъртъв. Очевидно последните думи, които ми каза, са били лъжа. Това донякъде дава представа за нашия брак. Лут бе ужасен съпруг, горе-долу ставаше за любовник, а като човек беше пълно нищожество. Честна дума, все едно ми е кой го е извършил.

— Разбрахме, че домашната ти помощница е излъгала.

— За да ме защити.

— Ако си невинна, защо имаш нужда от защита?

— Прав си. Но дори ако бях казала, че съм яздила гола по Броуд Стрийт, Сара би го потвърдила. Знаеш това.

— Не си прекарала затворена в стаята си целия ден с главоболие, нали?

Тя се засмя и прокара пръсти през заплетените си къдрици.

— Напротив. Бях в леглото с масажиста си, който не само ми причини главоболие, а и ме отегчи до смърт. Сара не искаше да навреди на репутацията ми, като каже истината.

Саркастичната нотка в гласа й не му убягна.. Извърна глава и се загледа през стъклото в храсталака срещу тях. Чертите му се изостриха от напрежение. Дейви не знаеше дали това е добър или лош знак.

— Отново ли съм заподозряна, Рори?

— Не. Ти не би убила Лут.

— Защо мислиш така?

Очите му отново срещнаха нейните.

— Защото знаеш колко ме нарани, когато се омъжи за него, и ти доставяше удоволствие да ме измъчваш.

Значи знаеше защо се е омъжила за Лут. Бе забелязал и дори бе изпитал болка. Въпреки привидното си равнодушие към всичко, Рори не беше безчувствен. У него се бе прокраднала дори ревност.

Сърцето й се разтуптя от вълнение, но се постара да не го издаде.

— И?

— И не би го крила. Знаеш, че би се отървала безнаказано, тогава защо да си правиш труда да се прикриваш?

— С други думи — каза тя, — твърде богата съм, за да бъда осъдена.

— Именно.

— А и едно бракоразводно дело би донесло по-малко неприятности от съдебен процес за убийство.

— В твоя случай може би е тъкмо обратното.

Развеселена, Дейви каза:

— Освен това, както споделих и с Хамънд, затворническата униформа…

— Кога си разговаряла с Хамънд? — прекъсна я той.

— Често се виждаме. С него сме стари приятели.

— Отлично знам това. Имаше ли представа, че се е срещнал с Лут в деня на убийството? Малко преди приблизителния час на смъртта му?

Дейви внезапно настръхна и се запита колко сурово ще бъде отмъщението на Рори за страданието, което му бе причинила. Дали щеше да я обвини във възпрепятстване на правосъдието чрез укриване на доказателства? Бе дала на Хамънд ръкописната бележка на Лут за уговорката, която бяха имали. Може би тази информация бе незначителна. А може би бе ключът към разбулването на мистерията.

Както и да е, бе работа на детектива, а не на вдовицата да открие какво значение има това за случая. Дори ако срещата на Хамънд с Лут нямаше връзка със самото убийство, можеше да повлияе на действията му като прокурор. Втората среща не се бе осъществила, ако наистина другият белязан час бе за друга уговорка. До него не бе написа име, а и смъртта на Лут бе настъпила по-рано.

Дейви бе раздвоена между страха си да не бъде уличен в нарушение на закона и предаността към своя стар приятел.

— Хамънд ли ти го каза?

— Видели са го в хотела.

Тя се засмя, но не особено убедително.

— Това ли било? Значи предполагаш, че е бил при Лу само защото са го забелязали в същата сграда? Може би имаш нужда от почивка, Рори. Загубил си реален усет.

— Обиждаш ли ме, Дейви?

— Изводът, до който си стигнал, е глупав и ти го знаеш. Двама мъже са били в една и съща обществена сграда, приблизително по едно и също време. Какво те кара да смяташ, че има връзка?

— Толкова пъти обсъждахме какво се е случило в хотел онзи следобед, а Хамънд нито веднъж не спомена, че е там.

— Защо да споменава? Излишно е да вдига шум заради някакво си съвпадение.

— Ако наистина беше съвпадение, нищо не би му коствало да каже.

— Може би е имал тайна интимна среща в хотела. Или обича пастет от омари, който се приготвя там. Възможно е да е минал през фоайето само за да се разхлади. Може би има стотици причини да се отбие.

Рори се наведе към нея така, както не се бе приближавал от години.

— Ако Хамънд се е срещнал с Лут, трябва да знам.

— Нямам представа — троснато отвърна Дейви. Това бе истина. Бе дала на Хамънд бележката, без да задава въпроси, и той не й бе казал дали е спазил уговорката или не.

— Какво би представлявала подобна среща?