Сандра Браун - Алибито

— Била си дете — спокойно й напомни Франк.

Алекс кимна:

— Да, Франк. Но не и вечерта, когато се намесих в живота на Хамънд с надеждата да се хване на въдицата. — Обърна се към него и умолително каза: — Моля те, прости ми за всичко, което ти причиних! Боях се точно от това развитие на нещата. Не съм убила Петиджон, но се страхувах, че ще бъда обвинена. Че миналото ми ще излезе наяве и заради него ще ме признаят за виновна. Отидох в апартамента на Петиджон и…

— Алекс, отново те предупреждавам да не казваш нищо повече.

— Не, Франк. Хамънд е прав. Трябва да чуете цялата история.

Адвокатът се намръщи, но тя не се разколеба.

— Ще се върна няколко седмици назад. — Разказа как Боби внезапно се бе появил в живота й отново, как бе споделил е нея плана си да изнудва Лут Петиджон. — Уверих го, че няма да му сътруднича и че е най-добре да се откаже от налудничавия си замисъл и да напусне Чарлстън. Но той бе твърдо решен да го осъществи, и то с моя помощ. Заплаши да разкрие миналото ми, ако откажа. Срамувам се да призная, но се уплаших от него. Ако беше същият нагъл, ограничен и недодялан Боби, когото помнех отпреди двадесет години, щях да се изсмея и веднага да се обадя на полицията. Но той е усвоил изтънчени маниери или поне се е научил да се преструва на изискан. Този нов Боби можеше по-лесно да се натрапи в живота ми и да го разруши отвътре. Всъщност дори се появи на една моя лекция и се представи за психолог, а колегата ми не се усъмни в самоличността му. Както и да е, тогава му казах, че блъфира и го разкарах. Сигурно е бил отчаян. Все пак се свързал с Петиджон. Каквото и да му е казал, явно е успял да го притисне, защото се съгласил да му плати сто хиляди долара, за да мълчи.

— Никой от хората, които познаваха Петиджон, не би повярвал в това, Алекс.

— Съгласен съм — каза Франк.

— Аз също не повярвах — призна тя. — Явно и Боби не е бил напълно убеден, защото отново се обърна към мен и този път поиска аз да отида да взема парите. Съгласих се.

— Защо, за бога? — попита Франк.

— Защото видях възможност да се отърва от Боби. Възнамерявах да се срещна е Петиджон, но вместо да прибера сумата, да му обясня положението и да го накарам да съобщи в полицията за изнудването.

— Защо не се обади сама?

— Сега разбирам, че е било по-добре да сторя именно този — въздъхна тя. — Но се страхувах, че ще открият връзката между мен и Боби. Хвалеше се, че е избягал от някакъв собственик на агенция за заеми във Флорида. Имаше безброй причини да стоя настрана от него.

— Затова отиде в „Чарлз Таун Плаца“ в уречения час.

— Да.

— Не можа ли да позвъниш на Петиджон по телефона?

— Съжалявам, че не го направих, Франк. Но реших, че ако отида лично, впечатлението ще бъде по-силно.

— Какво се случи, когато стигна там?

— Беше любезен. Учтиво изслуша обяснението ми.

Тя седна на ръба на стола и потърка челото си.

— И?

— След това ми се изсмя — плахо отвърна Алекс. — Още щом отвори вратата, трябваше да разбера, че има нещо нередно. Не се изненада, че вижда мен вместо Боби. Но го осъзнах твърде късно.

— Знаел е, че ще отидеш ти, а не Боби, и се е изсмял на историята ти?

— Да — печално отвърна тя. — Боби се обадил по-рано и казал на Петиджон, че ще отида, предупредил го, че играя двойна игра и вероятно ще съчиня някаква сълзлива история, с която да го накарам да изпита съжаление към мен, а след това ще го примамя в леглото и ще се възползвам от шанса си да го изнудвам за повече пари, отколкото е обещал.

— Не предполагах, че би му хрумнало — гневно промърмори Хамънд. — Тримбъл не изглежда толкова умен.

— Не е умен — каза Алекс. — Просто умее да измисля подли интриги. Тази негова дарба го прави опасен. Когато получи възможност, поема рискове, за които никой разумен човек не би помислил. Освен това знае, че който нанесе първия удар, има предимство. Не успях да убедя Петиджон, че не участвам в подъл заговор, свързан със секс и изнудване. Реши да се възползва. Смяташе, че съм дошла с намерението да го съблазня… разбирате.

— Налетял ти е? — досети се Франк.

— Съпротивих се естествено. Блъснах ръката му. Навярно тогава се е залепила частицата карамфил. Сутринта бях набола портокалите. По пръстите ми са останали частици. Както и да е, ритнах го, Петиджон се ядоса и започна да крещи заплахи. По-точно, че има среща със заместник областен прокурор Хамънд Крос. — Погледна го. — А той несъмнено би се заинтересувал от интригата ни с Боби. След малко Алекс продължи: — Изпаднах в паника. Видях живота си, изграден с цената на толкова усилия, да рухва. Семейство Лад, които бяха повярвали в мен, биха се разочаровали. Биха се усъмнили в мен и в смисъла на учението ми. Пациентите, чието доверие бях спечелила, щяха да се почувстват предадени. Затова избягах. Когато се качих в асансьора, цялата треперех. Слязох долу и се отбих в бара, за да седна, защото едва се държах на краката си. Но когато се успокоих, осъзнах, че реакцията ми е била глупава. За няколко секунди отново се бях почувствала така, както когато Боби контролираше живота ми. Там, в бара, дойдох на себе си. Миналото е далеч зад гърба ми. Сега съм уважавана личност, получила професионална признание. От какво да се боя? Не бях сторила нищо нередно. Ако успеех да убедя когото трябва, че моят по-голям брат отново се е опитал да ме експлоатира, може би щях да се отърва от него веднъж завинаги. А кой бе най-подходящият…