Сандра Браун - Алибито

— Не, освен онзи човек от Мейкън, който после ме идентифицира.

— А докато слизаше по стълбите, с никого ли не се размина?

— С никого. — Той я погледна строго и Алекс каза: — Хамънд, залагаш кариерата си на карта заради мен. Не бих те излъгала сега.

— Вярвам ти, но може би нашият виновник се съмнява. Ако мисли, че си видяла нещо, всъщност няма значение дали наистина си свидетел или не.

— Убиецът смята, че тя все още представлява заплаха.

— Която трябва да бъде премахната. Помните ли, че местопрестъплението беше почти напълно чисто? Не е човек, който би оставил незаличени следи.

— Какво предлагаш? — попита Франк. — Денонощна компания за Алекс?

— Не — решително каза тя.

— Бих предпочел да не се движи сама — сподели Хамънд. — Но макар и с нежелание, трябва да се съглася с нея. Първо, защото я познавам достатъчно добре, за да ми е ясно, че не бихме успели да я убедим. Второ, ако не наемем професионални охранители, опитът ни да я предпазим би бил напразен.

— Колко време ти е нужно, Хамънд?

— Иска ми се да знаех.

— Този неопределен срок ме безпокои — каза Франк. — Докато събираш доказателства, животът на Алекс е в опасност. Трябва да обсъдиш това със…

— Да — каза Хамънд, прочел мислите му. — С кого? На кого мога да имам доверие сега? А и кой би ми повярвал? Никой няма да вземе твърденията ми на сериозно, особено ако се разчуе, че с Алекс имаме интимна връзка.

— Връзка? Искаш да кажеш, че сте били заедно и след събота? — Явно израженията им му разкриха достатъчно. — Все едно — промърмори Франк. — Не държа да узная.

— Както казах — продължи Хамънд, — трябва да се справя сам, и то бързо.

Изложи плана си. Когато свърши, се обърна първо към Франк:

— Одобряваш ли?

Адвокатът внимателно обмисли отговора си.

— Искам да вярвам, че името ми е символ на почтеността. Към това съм се стремил винаги. Сега за първи път се отклонявам от нормите на етиката. Ако грешиш и тази история завърши с провал, навярно иначе безупречната ми репутация ще бъде опетнена. Но, Хамънд, сигурен съм, че осъзнаваш какъв риск поемаш.

— Осъзнавам.

— Освен това, не мисля, че имаш шанс.

— Защо?

— Защото за да постигнеш нещо, трябва да се довериш на Стефи Мъндел.

— Боя се, че е неизбежно зло.

— И аз бих се изразил така.

Пейджърът на Хамънд запиука. Той погледна номера.

— Не ми е познат.

Не обърна внимание на съобщението и попита Франк дали има въпроси.

— Сериозно ли говориш? — промълви адвокатът с шеговит тон.

Хамънд се захили:

— Горе главата! Не е ли все едно дали ще свърша като светец или като грешник?

— Аз бих избегнал мъчителния край.

Хамънд отново се усмихна, но отмести поглед от Франк и се обърна към Алекс:

— Какво мислиш?

— Какво мога да направя?

— Да направиш?

— Искам да помогна.

— Категорично не — решително заяви той.

— Аз съм виновна за тази бъркотия.

— Петиджон щеше да бъде убит в събота и ако не беше се срещнала с него. Както обясних, смъртта му няма нищо общо с теб.

— Все пак не мога да стоя със скръстени ръце.

— Точно това ще направиш. Не бива да издаваме, че сме в комбина.

— Прав е, Алекс — каза Франк. — Трябва да действа отвътре.

Клепачите й тревожно затрепкаха и тя попита:

— Хамънд, няма ли друг начин? Рискуваш кариерата си.

— А ти рискуваш живота си, който е по-важен от моята кариера.

Посегна към ръката й. Тя хвана неговата и я стисна. Останаха загледани един в друг, докато тишината стана напрегната и смущаваща.

Франк тихо се покашля:

— Алекс, тази нощ оставаш тук. Без възражения.

— Съгласен съм — каза Хамънд.

— А ти ще се прибереш у дома.

Строгата заповед бе отправена към Хамънд.

— Трябва да се съглася и с това.

Стаята за гости винаги е подготвена, Алекс. Втората врата вляво от площадката.

— Благодаря, Франк.

— Късно е, а трябва да обмисля доста неща. — Франк тръгна към вратата на кабинета си, където се спря и отново ги погледна. Понечи да заговори, но се разколеба. Най-сетне каза: — Щях да попитам и двама ви дали изживяването в събота си е струвало, но отговорът е очевиден. Лека нощ.

Когато останаха насаме, мълчанието стана още по-неловко, а тиктакането на часовника на Франк отекна по-силно. Помежду им имаше напрежение и причината не бе само това, което можеше да се случи утре.

Хамънд пръв проговори:

— Няма значение, Алекс.

Излишно бе да го пита за какво намеква.

— Разбира се, че има, Хамънд. — Той протегна ръка към нея, но Алекс се отдръпна, изправи се, прекоси стаята и застана пред етажерката с томове юридическа литература. — Заблуждаваме се.