Сандра Браун - Алибито

— Права си. Ако се отметна, Смайлоу ще надуши нещо. Ще продължа. Но дори ако доктор Лад бъде подведена под отговорност, не можем да спечелим е доказателствата, които имаме срещу нея. Не можем — упорито повтори Хамънд, когато забеляза, че тя се готви да възрази. — Тримбъл е дребен мошеник. Съдиите ще прозрат какво се крие яд лъскавата му маска. Ще решат, че е дал тези показания, за да отърве собствената си кожа, и ще бъдат прави. Няма да му повярват дори ако от време на време казва истината. Освен това, колко пъти самата доктор Лад категорично отрече да го е извършила тя?

— Естествено е да отрича. Всички престъпници твърдят, че са невинни.

— Но нейният случай е различен — промърмори той.

Въпреки че знаеше за тайната му връзка с психоложката. Стефи бе поразена от непоколебимата решителност, с която я защитаваше. Изгледа го изпитателно, без дори да копита да прикрие разочарованието си.

— Това ли е всичко, което искаше да ми кажеш?

— Честно казано, не. Снощи проверих някои неща, но доказателствата не са солидни.

— Какви неща?

— Не искам да ги обсъждам сега, Стефи, докато не се уверя напълно в правотата си. Положението е рисковано.

— Определено е така — гневно отбеляза тя. — Щом нямаш намерение да ми кажеш всичко, защо изобщо заговори на тази тема? Какво искаш от мен?

Последният човек, когото Дейви Петиджон бе очаквала да види в дома си, бе жената, която подозираха, че я е направила вдовица.

— Благодаря, че ме приехте.

Сара Бърч бе въвела Алекс Лад в неофициалната всекидневна, където Дейви пиеше кафето си. Дори ако икономката не я бе представила по име, тя щеше да я познае. Снимката й бе на първа страница на сутрешния вестник, а и беше гледала новините снощи преди разтърсващата си тайна среща със Смайлоу.

— Поканих ви да влезете по-скоро от любопитство, отколкото от уважение, доктор Лад — откровено каза Дейви. — Седнете. Искате ли кафе?

— Ако обичате.

Докато чакаха Сара Бърч да донесе още една чаша, двете мълчаливо размениха любопитни погледи. Дейви реши, че в действителност Алекс Лад е доста по-чаровна, отколкото бе изглеждала по телевизията.

След като благодари на домашната помощница за кафето, Алекс каза:

— В събота се срещнах със съпруга ви в хотелския му апартамент. — Посочи към страниците от вестника, разпилени по масичката. — В статията завоалирано се намеква, че с мистър Петиджон сме имали интимна връзка.

Дейви вяло се усмихна.

— Беше известен със слабостта си към жените.

— Но що се отнася до мен, няма основание за подобни твърдения. Въпреки че навярно ще решите, че ви лъжа, след като моят полубрат е дал показания срещу мен.

— Прочетох и за него. Описан е като ужасно долен тип.

— Това звучи като комплимент.

Дейви се засмя, но изражението на другата жена й подсказа, че темата е неприятна за нея.

— Имали сте трудно детство.

— Превъзмогнах го.

Дейви кимна:

— Преживяванията от детските години оставят дълбоки следи у всекиго.

— Но при някои те са доста по-очевидни, отколкото при други — допълни Алекс. — В процеса на работата си се убедих колко изобретателни могат да бъдат хората в стремежа си да ги скрият. Дори от самите себе си.

Дейви хвърли още един изпитателен поглед към нея.

— Не сте такава, каквато очаквах да бъдете. Начинът, по който ви характеризират във вестниците, ме накара да смятам, че сте… по-сурова. Хладнокръвна. Непокорна. Дори скандална. — Отново се засмя. — Хрумна ми, че донякъде си приличаме.

— Имам си недостатъци. При това доста. Но ви се кълна, че съм виждала съпруга ви само веднъж. Миналата събота. Както се оказа, малко преди смъртта му. Нито съм го убила, нито съм отишла в онзи апартамент, за да спя с него. За мен е важно да го знаете.

— Склонна съм да ви повярвам — каза Дейви. — Първо, няма какво да спечелите от посещението си при мен. Освен това, не искам да ви обидя, но не сте от типа жени, които скъпият ми покоен съпруг харесваше.

Алекс се усмихна на последните й думи, но искрено по-любопитства:

— Защо смятате, че не съм негов тип?

— Физически, както би казал, сте хубаво парче. Не се обиждайте и от това… Всъщност Лут би спал с всяка жена, която го пожелаеше. Може би дори не е имал предпочитания. Но обичаше любовниците му да го боготворят. Да бъдат хрисими и наивни. През повечето време — мълчаливи. Освен може би при оргазъм. Не бихте му допаднали, защото сте твърде самоуверена и интелигентна. — Тя си наля кафе от сребърната каничка и пусна в чашата си две бучки захар. — Честно казано, доктор Лад, някои от вашите обвинители не вярват, че вие сте убили Лут.