Сандра Браун - Алибито

Лорета присви очи и забарабани по издрасканата пластмаса с неравните си мръсни нокти.

— До последния си ден ще вярвам, че именно тогава Рори Смайлоу се настрои против мен. Показва на света тази маска на хладнокръвие. Мнозина го смятат за безчувствен. Студен. Безстрастен. Но аз видях с очите си, че е човек като всички останали. Дори по-лошо. Видях го да губи самообладание. Не можеше да понася присъствието ми край себе си всеки ден, защото му напомнях за това.

Хамънд не се съмняваше в искреността й. Въпреки пороците й, не си спомняше някога да е лъгала или дори да е изопачила разказ.

— Защо ми каза това?

— Просто изтъквам една вероятност.

— Вероятност? Мислиш, че Смайлоу е убил Петиджон?

— Твърдя само, че би могъл. Не зная за възможност, но определено имаше мотив. Никога не прости на Лут за самоубийството на Маргарет. Това не са измислици на една стара пияница. На приятелката ти Стефи също й хрумна. Чух какво каза миналата нощ в болницата. Намекна му колко би се радвал да види Петиджон мъртъв.

— Какво отговори Смайлоу?

— Не призна, но и не отрече. — Тя се засмя. — Всъщност избегна отговора. Доколкото си спомням, прехвърли топката на нея.

— На Стефи?

— Подхвърли, че Петиджон би могъл да й осигури поста на Мейсън след пенсионирането му.

Хамънд се засмя:

— Навярно тогава Смайлоу не е бил в състояние да разсъждава. Ако Лут е обещал на някого услуга, защо този човек би посегнал на живота му?

— Точно това каза и Стефи. Така свърши разговорът им. Всъщност той само я дразнеше, защото Стефи бе на мнение, че Дейви е отървала света от Петиджон.

— Дейви беше първата й заподозряна. Но сега е набелязала друга жертва.

— Онази доктор Лад?

Хамънд кимна и й подаде плик с авансовата сума.

— Ако ги пропиеш…

— Няма, кълна се!

— Открий каквото можеш за Алекс Лад. Искам да получа информацията възможно най-скоро.

— Може би ще прозвучи нагло, но…

— Сигурно.

Лорета не обърна внимание на репликата му и продължи:

— Арестувана ли е?

— Все още не.

— Но очевидно мислиш, че Смайлоу и компания са по петите й.

— Не съм сигурен. — Разказа й накратко за събитията от деня, като започна с показанията на Даниелс и завърши с твърдението на Алекс, че дори не е познавала Петиджон. — Не са открили връзка. Като прокурор смятам, че не могат да повдигнат обвинение.

— А иначе?

— Няма „иначе“.

— Ха! — Лорета го изгледа недоверчиво, но не добави нищо по въпроса. — Тогава Бог да е на помощ на тази доктор Лад, ако не е убила Петиджон.

— Искаш да кажеш, Бог да й е на помощ, ако го е сторила?

— Не, правилно ме чу.

— Не разбирам — озадачено каза Хамънд.

— Ако доктор Лад е била на местопрестъплението, но не е убила Лут, може да бъде призована като свидетел.

— Свидетел? Нима не би ни казала?

— Не, ако се е бояла.

— От какво би се страхувала повече, отколкото от обвинение в убийство?

Лорета отвърна:

— От убиеца.

Докато караше, Алекс тревожно се взираше в огледалото за обратно виждане. Знаеше, че това е симптом на параноя, но реакцията й бе оправдана, след като през по-голямата част от деня бе подложена на разпит във връзка с убийство. В присъствието на Хамънд Крос, който знаеше, че тя лъже.

Естествено и той бе излъгал, като бе пропуснал да спомене, че я познава. Но защо? От любопитство? Може би искаше да види докъде ще стигне с измислиците за местонахождението си в събота вечерта. Но когато бе завършила скалъпената история за Хилтън Хед, бе сигурна, че ще я разобличи като лъжкиня.

Не го бе направил. Тя прие това като опит да запази собствената си репутация. Навярно Хамънд не искаше колежката му Стефи Мъндел и страховитият детектив Смайлоу да разберат, че е спал с единствената им заподозряна в убийството на Петиджон, и то в нощта след извършването на престъплението. Поне за днес бе по-заинтересован да запази срещата им в тайна, отколкото да я посочи като главна заподозряна.

Но това можеше да се промени, което я правеше уязвима. Докато не разбереше какви ходове ще предприеме Хамънд, се налагаше да направи всичко възможно, за да се предпази от обвинение. Възможно бе да не се стигне дотам, но ако се случеше, трябваше да бъде подготвена.

Когато пристигна, подмина помощниците и носачите и спря на обществения паркинг. Боби наистина се бе издигнал. Преди нощуваше в евтини приюти. Сега бе отседнал в луксозен хотел близо до центъра. Не се бе обадила, за да го предупреди, че идва. Изненадата можеше да й даде известно предимство в безспорно неприятната среща.