Сандра Браун - Алибито

— Гордея се с нея — каза Лорета. Явно й бе приятно да говори за дъщеря си.

— Както би трябвало.

— Но тя не може да ме понася.

— Съмнявам се.

— Не, наистина ме мрази и не я виня. Аз я разочаровах, Хамънд. — Очите й се наляха със сълзи на разкаяние и безнадеждност. — Разочаровах всички. Особено теб.

— Накрая пипнахме негодника, Лорета. Три месеца след като…

— След като се издъних.

Отново неоспорим факт. Лорета Буут бе служила в чарлстънския полицейски участък, преди да се пристрасти към алкохола и да бъде уволнена. Всички смятаха, че причината за нейната слабост е смъртта на съпруга й. Бе загинал внезапно по ужасен начин, когато неговият „Харлей“ се бе блъснал в подпорите на един мост. Случаят бе регистриран като злополука, но веднъж, пияна до умопомрачение, Лорета бе споделила с Хамънд какво я измъчва. Дали съпругът й не бе предпочел да се самоубие, отколкото да живее с нея? Този въпрос не преставаше да я терзае.

Почти по същото време беше започнала да пренебрегва задълженията си. Възможно бе и това да е резултат от трудностите в личния й живот. Както и да е, след редица провали остана без работа.

Получи разрешително за частен детектив и известно време имаше успех. Хамънд винаги я бе харесвал. При постъпването му в престижната кантора веднага след като бе завършил юридическия колеж, тя бе първият човек, който се обърна към него с „господин адвокат“. Това бе нещо незначително, но никога нямаше да забрави как повдигна самочувствието му.

Откакто се бе преместил в прокуратурата, често й възлагаше разследвания, въпреки че имаха достатъчно детективи на щат. Дори когато започна да се съмнява в нейната надеждност, продължи да ползва услугите й от чувство на признателност и съжаление. Но веднъж тя измами доверието му и последствията бяха ужасни.

Обвиняемият по делото бе непоправим агресивен младеж, пребил майка си почти до смърт с уред за смяна на автомобилни гуми. Представляваше заплаха за обществото и единственият начин да бъде спрян бе изпращането му в затвора с дългосрочна присъда.

За да спечели делото, Хамънд отчаяно се нуждаеше от показанията на втория братовчед на обвиняемия, който не само отказваше да свидетелства срещу свой роднина, но и се страхуваше от отмъщение. Въпреки че получи призовка, той напусна града. Носеха се слухове, че се укрива при близки в Мемфис. Щатните детективи вече бяха заети с други случаи и затова Хамънд се обърна към Лорета. Даде й пари в аванс, за да покрие разходите си, и я изпрати в Мемфис да открие братовчеда. Но вместо да доведе свидетеля, Лорета също изчезна. По-късно той разбра, че е пропила парите за пътуването. Съдията, който не проявяваше съчувствие към жертвата, отхвърли молбата на Хамънд за отлагане и го принуди да разчита само на това, с което вече разполагаше, а единственото му основание за повдигане на обвинение бяха твърденията на пребитата майка. Страхувайки се от възмездие от страна на сина си, тя промени показанията и увери съда, че раните й са получени при падане от задната веранда.

Подсъдимият бе оправдан. Три месеца по-късно същият човек нападна съседа си по подобен начин. Жертвата не умря, но получи сериозни и трайни увреждания на мозъка. Този път престъпникът бе осъден на няколко години затвор. Но прокурор по делото бе Стефи Мъндел.

Оттогава бяха изминали месеци, но Хамънд все още не бе простил на Лорета за предателството й, след като й бе дал възможност, която не би могла да получи отникъде другаде. Беше го изоставила, когато най-много се нуждаеше от нея, и по нейна вина бе изглеждал като глупак в съда. Най-лошото от всичко бе, че поради безотговорната й постъпка един човек бе понесъл тежък побой и в резултат на това бе останал инвалид за цял живот.

Когато не пиеше, Лорета Буут бе невероятно добра в работата си. Притежаваше инстинкт на ловджийска хрътка и вродена способност да извлича информация. Изглежда, имаше силно развита интуиция, която й подсказваше къде да отиде и към кого да се обърне. Собствените й човешки слабости бяха така очевидни, че хората доброволно й се доверяваха. Лесно ги предразполагаше да бъдат откровени. Освен това умееше да отсява съществената информация.

Въпреки дарбата й, когато я видя в окаяното състояние, в което бе тази вечер, Хамънд се запита дали е разумно отново да потърси помощ от нея. Само отчаян човек би поискал услуга от жена, страдаща от хроничен алкохолизъм, доказала своята безотговорност.

Но при мисълта за Алекс Лад осъзна, че е истински отчаян.