Сандра Браун - Алибито

— Възможно е — каза Смайлоу.

Хамънд не хареса усмивката на детектива. След броени секунди разбра причината за неговата загадъчност. — Но доктор Лад наистина лъже. Това е факт.

Стефи се наведе над масата така развълнувано, че едва не разля чашата си.

— Какъв факт?

Смайлоу извади от куфарчето си вестник.

— Сигурно е пропуснала да прочете тази статия в колонката за сутрешни новини.

Беше оградил материала с червен маркер. Не бе дълъг, но за Хамънд четирите абзаца бяха унищожителни.

— Евакуация от Харбър Таун — прочете Стефи на глас. Смайлоу преразказа накратко съдържанието:

— В събота вечерта избухнал пожар на една от яхтите в пристанището. Духал силен вятър. Искрите се разлетели към дърветата и хангарите край залива. От съображения за сигурност противопожарните служби призовали всички да напуснат района. Дори хората от другите яхти и гостите на близките хотели били евакуирани. Пожарът бил потушен, преди да нанесе големи щети. Но това е един от най-скъпите недвижими имоти. Пожарникарите не искали да рискуват. Затворили пътя към фара и поставили под надзор целия район. С две думи, няколко часа е било невъзможно да се проникне в Харбър Таун.

— Откога докога?

— От девет вечерта нататък. Собствениците на ресторанти и барове не виждали смисъл да отварят отново заведенията си, когато пътят бил освободен около полунощ. Останали затворени до неделя сутринта.

Стефи прошепна:

— Значи не е била там.

— Ако наистина беше ходила, щеше да спомене за това.

— Поздравления.

Стефи повдигна чашата си към Смайлоу.

— Мисля, че не бива да прибързваме с наздравиците — гневно каза Хамънд. — Може би тя има логично обяснение.

— А може би папата не е католик.

Той не обърна внимание на остроумието на Стефи.

— Смайлоу, защо не показа това на доктор Лад, докато я разпитваше?

— Исках да видя докъде ще стигне.

— Сякаш й подаде въже, за да се обеси.

— Когато заподозреният сам падне в собствения си капан, улеснява работата ми.

Хамънд напрегна ума си, за да потърси друга гледна точка.

— Добре. Явно не е ходила в Харбър Таун. Какво доказва това? Нищо, освен че желае да запази личния си живот в тайна. Отказва да сподели с нас къде е била.

— Или с кого.

Той прониза Стефи с леден поглед и отново се обърна към Смайлоу:

— Все още не разполагаш с нищо срещу нея, с никакво доказателство, че е била в стаята на Петиджон или дори наблизо. Когато я попита дали притежава огнестрелно оръжие, тя отрече.

— Естествено — възрази Стефи. — Все пак имаме показанията на Даниелс.

Хамънд не бе изчерпал аргументите си.

— Според доклада на Медисън, куршумите, извадени от тялото на Петиджон, са 38-и калибър. Най-разпространените куршуми от най-разпространения вид револвер. Само в този град има стотици пистолети 38-и калибър. Дори в твоя сейф за съхранение на доказателства, Смайлоу.

— Какво означава това?

— Че ако не открием оръжието у собственика, би било невъзможно да го намерим — каза Смайлоу, следвайки мисълта на Хамънд.

— Що се отнася до Даниелс — продължи Хамънд, преди Стефи да го изпревари, — Франк Пъркинс ще го изпоти на свидетелската скамейка.

— Вероятно и за това си прав — каза Смайлоу.

— Тогава какво ти остава? — попита Хамънд. — Нищо.

— Изпратих няколко веществени доказателства от местопрестъплението в Отдела за борба с противозаконните прояви.

— По пратеник до Колумбия?

— Точно така.

Този отдел се намираше в главния град на щата. Доказателствата — събрани, опаковани и описани от полицейските екипи — обикновено се отнасяха там лично от представител на участъка, за да бъде избегната загуба или подмяна.

— Да видим какво ще излезе — равнодушно каза Смайлоу и това напомни на Хамънд колко неспокоен се чувства самият той. — Не успяхме да съберем много неща от онзи апартамент, но взехме влакна, косми и други частици. Да се надяваме, че нещо…

— Да се надяваме? — Хамънд нервно въздъхна. — Разчиташ на късмет? Нужно е нещо повече, за да заловиш един убиец, Смайлоу.

— Не се безпокой за мен — отвърна той, ядосан почти колкото Хамънд. — Гледай си работата и ме остави да върша своята!

— Просто не искам да се изправя пред съдиите, без да разполагам с нещо съществено.

— Колкото и да не ти се вярва, ще открия връзката между доктор Алекс Лад и Петиджон.

— А ако не успееш — почти извика Хамънд, — винаги можеш да я измислиш.

Смайлоу стана от стола си така рязко, че крачетата му изскърцаха по пода. Хамънд също скочи с разтуптяно сърце.