Сандра Браун - Алибито

Тя продължи:

— Стефи Мъндел би спала и с ротвайлер, ако смята, че така ще получи това, към което се стреми.

— Имай малко милост към нея. Наистина е амбициозна. Но за всичко, което е постигнала, се е борила със зъби и нокти. Имала е властен баща, свикнал да преценява хората по големината на тестисите им. Според него Стефи би трябвало да готви, чисти и слугува на мъжете в семейството — отначало на баща си и братята си, а по-късно на своя съпруг. Благочестиво източноправославно семейство. Тя не само не спазвала нормите за благочестие, а дори не била вярваща. И все още не е. По време на учението и следването си не е получила помощ или насърчение от никого. А когато завършила право с най-висок успех в курса, баща й казал нещо от рода на: „Е, дано сега най-сетне да престанеш с тези глупости и да се омъжиш.“

— Господи, сърцето ми се къса! — саркастично каза Лорета.

— Слушай, може да е адски досадна. Но добрите й качества имат превес над лошите. Аз съм голямо момче. Знам какви са намеренията на Стефи.

— Да, добре… — промърмори тя с явно несъгласие. — А какво ще кажеш за Смайлоу?

Посегна към чашата си, но Хамънд внимателно я взе от ръцете й.

— Не мога ли поне да довърша това? — умолително изхленчи Лорета. — Да не хабим хубавото уиски.

— Започваш още сега. Двеста долара на ден и никакъв алкохол. Това са условията на споразумението.

— Доста са тежки, прокурор Крос.

— Ще покрия разходите ти и когато свършиш работата, ще получиш солидна премия.

— Не съм казала нищо за парите. Предложението ти е твърде щедро. Повече, отколкото заслужавам. — Изтри с ръка устните си. — Клаузата за алкохола ме кара да потръпвам.

— Това е правилото, Лорета. Ако изпиеш дори чашка и разбера за това, сделката се отменя.

— Добре, разбрах — отвърна тя с раздразнение. — Просто ще бъда на сух режим. Трябват ми пари, за да върна дълга си на Бев. Иначе за нищо на света не бих се съгласила с това условие.

Хамънд се усмихна, сигурен, че е готова да приеме предизвикателството.

— Какво се канеше да кажеш за Смайлоу?

— Този кучи син! — гневно просъска Лорета. — Заради него ме уволниха. Постави ми неизпълнима задача. И Дик Трейси не би се справил за времето, което ми даде. Не успях и той заяви, че причината е пиенето ми, а не невъзможният му краен срок. Отиде при шефа и каза, че не е достатъчно да бъда отстранена от криминалния отдел. Настоя да бъда изхвърлена. Точка. Нарече ме „позор за целия участък, петно върху репутацията му“. Всъщност заплаши, че самият той ще напусне, ако не бъда уволнена. При такъв ултиматум кого мислиш, че биха предпочели началниците? Една полицайка с малък алкохолен проблем или първокласния детектив от отдел „Убийства“?

Твърденията на Смайлоу можеха да се приемат за основателни, а проблемът на Лорета далеч не бе „малък“. Детективът просто бе намерил начин да принуди по-висшестоящите да вземат решение, което бяха обмисляли, но се колебаеха дали да осъществят поради страх от дело за дискриминация или нещо също толкова ужасяващо.

За Лорета това бе голямо нещастие, но може би ултиматумът на Смайлоу бе предотвратил истинска катастрофа. През последните четири месеца преди уволнението си тя постоянно бе пияна. Опасно бе да работи като въоръжен полицай, разследващ нападения и престъпления срещу личността, защото самата тя представляваше заплаха.

Но Хамънд разбра копнежа й да излее чувствата си.

— Смайлоу не прощава никоя човешка слабост.

— Но и той има свои.

— Например?

— Обичта към сестра си и омразата към Лут Петиджон.

Хамънд си спомни краткия разказ на Дейви от предишната вечер и попита:

— Какво знаеш по въпроса?

— Само това, което е известно на всички. Маргарет Смайлоу беше малко чалната. Мисля, че страдаше от раздвоение на личността. Смайлоу бе по-големият брат, който я закриляше. Когато тя хлътна по Лут Петиджон, Рори от самото начало бе против връзката им. Може би е ревнувал сестра си от новия й покровител или просто е прозрял истинската същност на Петиджон, за която всички останали бяха слепи. Но каквато и да е била причината, Рори не одобри брака им.

— Разбрах, че са имали доста ожесточени кавги.

Лорета потвърди:

— Една вечер със Смайлоу разследвахме обир на магазин и убийство. Получи съобщение по пейджъра незабавно да позвъни на сестра си. Маргарет беше в истерия и го помоли веднага да отиде при нея. Той толкова се разтревожи, че повери разследването на придружаващия екип и аз го откарах. Знаеш ли, Хамънд — недоверчиво поклати глава, — докато пристигнем, беше преобърнала цялата къща. Като че ли я бе връхлетял ураганът „Хюго“. Не бе останало нито едно здраво стъкло, нито една неразпорена възглавница. Всичко бе съборено от рафтовете. По пода не можеше да се стъпва от отломки. Очевидно бе разбрала, че Петиджон й изневерява. Когато пристигнахме, Маргарет беше в банята, държеше бръснач до китките си и заплашваше, че ще се самоубие. Смайлоу я разубеди с ласкави думи. Повика лекар, който бе така любезен да дойде и да й назначи лечение. После Рори поиска да отидем до мястото, където Петиджон се срещаше с любовницата си. С две думи… нахълта в стаята и разкара малката мръсница, която клечеше над лицето на Лут. Двамата си размениха по няколко жестоки удара, преди аз да се намеся. Трябваше да усмиря Смайлоу със сила, защото каквото и да кажех, не стигаше до ума му. Честна дума, мисля, че ако не бях там, в онази нощ щеше да убие Петиджон. Никога не съм виждала мъж… или жена… да изпадне в такава ярост.